ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА СВЕТИТЕ ПРАОТЦИ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Днешната неделя на езика на църковния устав се нарича Неделя на праотците. Кои са праотците? За кого става дума? Праотци са всички тези святи хора, които, още от най-дълбока древност, предшествали Господа и Спасителя, Месиията, а мнозина от тях проповядвали за Него. Те живеели в езическо обръжение, но даже в недрата на избрания народ тези святи мъже нерядко се разплащали със собствения си живот за своята проповед. Понеже те възвестявали същите тези идеи, които по-късно били ярко представени в Новия Завет, но трудно се възприемали от ветхозаветното съзнание.

Ето затова и възпоменаваме светите праотци – тези, които дълго преди Рождеството на Христа Спасителя предвъзвестявали Неговото идване в света. Не само, защото те вярвали в обещанието, което било дадено на Адам в рая, – че Семето на Жената ще смаже главата на змията, т. е. ще дойде Някой, Който ще разруши властта на дявола в човешкия род (вж. Бит. 3:15). Но още и защото те със своя живот предусетили появата на новия начин на живот, в основата на който са великите заповеди, донесени на човешкия род от Господа и Спасителя.

Светите праотци принадлежали към различни съсловия. Сред тях имало царе, пророци, хора, умъдрени от опита, имащи много голям авторитет в избрания народ. Ние знаем, че избраният народ първоначално бил възглавяван от харизматични духовни водачи, които били смемени от царете. Древните израилтяни решили, че именно царят като светски владетел, съсредоточил в своите ръце и законодателната, и изпълнителната, и съдебната, и военната власт, може да обезпечи победата на своя народ над враговете. Дълго време израилтяните нямали такъв лидер, те вярвали, че ги управлява Бог, както Той управлявал техните предци, извеждайки от Египет и запазвайки ги в морето от заобикалящото ги идолопоклонство. Но слабостта на вярата довела до това, че в някакъв момент древните израилтяни се отказали Бог да ги управлява. Управлението, известно в историята като теократия, т. е. управление от Бога чрез духоносни мъже, наричани съдии, се сменило с установяването на царската власт. И когато към последния съдия, пророка Самуил, израилтяните се обърнали с молба да им постави цар, Господ казал на Самуил: „ те не отхвърлиха тебе, а Мене отхвърлиха” (1 Цар. 8:7).

От тази история можем много да се поучим и ние, съвременните хора. Разбира се, става дума не за държавния строй или светския характер на държавата, всички тези въпроси отдавна са решени и, с един или друг успех, се реализират в историята на човечеството. Но главният принцип, който бил включен в живота на човешкия род от Самия Бог, не трябва да си тръгва нито от живота на тези, които са облечени с власт, нито от нашия живот. Никой не трябва да казва за днешното поколение православни люде, че те са се отказали от Бога. Хилядолетия ни отделят от пророк Самуил, но неговите думи трябва да се запечатат в нашите умове и сърца. И всеки от нас трябва да си задава този ключов въпрос: „Не предавам ли аз своя Господ и Спасител, своя истински Цар и Управник? Не се ли отказвам от Него? Не отдавам ли душата си на друга сила, най-често тъмна, която заема мястото на светлата сила?”

Нашата вярност към Господа не предполага днес никакви политически обвързаности. Църквата не е политическа организация, тя е отделена от държавата, но тя обединява единомишленици, тя обединява народа Божи, в чиято задача влиза запазването на вярата така, както я пазел Древният Израил, както я съхранявали съдиите, както я пазели пророците, както я пазели светите праотци. Чрез библейските текстове, чрез богослужебните песнопения това, което е било в най-дълбоката древност, оживява в нашето религиозно съзнание, защото светите праотци и за нас, съвременните хора, си остават авторитети, духовни водачи, примери в живота.

Нека Господ да помага на всеки от нас да се съпротивлява на греховните обстоятелства на живота така, както се съпротивлявали древните, с тази само разлика, че древните живеели до идването в света на Христа Спасителя, а ние – след. Древните се опирали на мъдростта и на своята човешка сила, а ние можем да се опираме и на мъдростта, и на силата, а ако нямаме сила, тогава и на своята слабост, защото истинснката сила, която помага на християнина да се спасява, е силата на Божията благодат, дарувана ни и по молитвите на праотците, и поради изкупителната жертва на Самия наш Господ и Спасител, чрез слизането на Светия Дух върху апостолите, станали последователи на праотците и проповядващи Единия Бог в три Лица, Комуто се покланяме и въздаваме слава во веки веков. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.patriarchia.ru