СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ И ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Иларион Алфеев

В деня, когато празнуваме Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики, Господ ни сподоби да се съберем заедно, за да отслужим Литургията на Василий Велики, да прославим Бога и заедно да се причастим със Светите Христови Тайни.

Свети Василий Велики бил велик йерарх на Църквата, който в трудни за Църквата години, когато била раздирана от арианската ерес, противостоял на тази ерес с всичката сила на своя богословски ум и християнско сърце, и по извършения подвиг станал равен на апостолите.

Ние познаваме свети Василий Велики от неговите забележителни трудове. Но всеки път, когато отслужваме Литургията на Василий Велики, ние по особен начин се потапяме в дълбината на неговата богословска мисъл. В Литургията, която той съставил или, както някои учени казват, написал въз основа на някаква друга древна Литургия, съществуваща в Кесария Кападокийска, по особен начин много пълно и дълбоко е отразено богословието на нашата Църква.

За съжаление, присъстващите в храма не чуват голяма част от тези молитви, защото по това време пее хорът, и само забелязват, че  на Литургията на Василий Велики по време на Евхаристийния канон хорът пее много повече, отколкото на Литургията на Иоан Златоуст. Защо хорът пее по-дълго? Понеже молитвите са по-дълги, по-съдържателни, по-дълбоки и много по-подробно разкриващи историята на спасението, към което всички сме съпричастни, особено, когато се събираме на Божествена литургия.

Свети Василий подвига на своя живот ни учи, че ние никога не трябва да се колебаем, а да стоим твърдо, отстоявайки истината за Църквата Христова. Ние не трябва да прекланяме своите глави пред светските властници или пред каквишто и да е други сили, освен пред тази единствена сила, в служение на която ние трябва даотдадем живота си – силата на Господа Иисуса Христа, създал нашата Църква и продължаващ да я изпълва със Своето Божествено присъствие.

Нашата мисия днес не е много проста. Понякога според човешките мерки може да ни се струва, че нашият труд е напразен, защото правим едно, а става друго. Но ние не трябва да изпадаме от това в униние, не трябва да отпускаме ръце, защото днес това е така, а утре ще бъде иначе. Ние вярваме, че с нас е Бог, и Сам Господ Иисус Христос ни укрепява в отстояване на правдата Божия.

Нека се молим Господ никога да не ни оставя без Своята подкрепа, та ние винагида усещаме Неговото присъствие и Неговата помощ да Той да води всички нас по пътя към Царството Небесно. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.mospat.ru