НЕДЕЛЯ ПРЕДИ БОГОЯВЛЕНИЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йеромонах Вадим (Чинилкин)

 

"Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."– възвестил древният пророк. Накрая пророчеството се изпълнило: явил се ангел – свети Йоан. Той кръщавал хората в пустинята и проповядвал покайно кръщение.”И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си”. Йоан Предтеча бил изпратен от Бога преди Христос да приготви пътя на Господа. Светият Кръстител се постарал да снеме от юдеите розовите очила на самолюбоване, та те да погледнат на себе си самокритично. Спасителят е нужен само за погиващия в бездната на греха, а за самодоволния човек, който се мисли за безгрешен, Господнята помощ не е нужна.

В наше времe множество хора приемат кръщение, но далеч не всички ясно разбират защо го правят. Евангелският призив към покаяние за тях си остава напразен. Нали, за да следваме Христос е необходимо да встъпим на тясната пътечка на богоугождението, а така не ни се иска да излезем от широкия път на самоугаждането. Трябва внимателно да се отнасяме към собствената си съвест, но по-лесно е да вземем от живота всичко. Жаждата за комфорт и нежеланието, макар и в малка степен да се уподобим на свети Йоан Кръстител, прави нашите души разслаблени. Не е по силите ни да чуем Предтечата на Спасителя, нали неговият живот така не прилича на нашия и неговият призив към покаяние е неразбираем за нас. На свещеника, когато изповядва, нерядко се случва да се сблъсква с това, че човекът, пристъпил към светото Тайнство на покаянието, не знае за какво да се кае. Някои богослови се шегуват по този повод, но този факт трябва по-скоро да довежда до плач. Нали душата на такъв човек се намила в мрака на самоизмамата. Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда” (1 Иоан. 1, 8-9). Свети Йоан Богослов ни предлага трезво да погледнем към себе си, да видим своята греховност и да принесем на Господа не празно и гордо самооправдание, но изповядване от смирено сърце. Нали Христос не ни привлича към Себе Си насила, а предоставя на всеки от нас да избере пътя към Господа Бога доброволно. Покаянието е вратата към Христос, влизайки през която ние намираме Бога. Тогава, по думите на пророка, ние приготвяме душите си за приемане на Христа и кръщението ни не ше бъде напразно.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 

Източник: 
www.makary-monastery.ru