ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Евгений Халимонов

Светата Църква ни предлага разаказа за изцелението на Йерихонския слепец. Не се налага дълго да обясняваме колко тежък е този недъг за всеки човек. Нали учени са изчислили, че човек получава 90 процента от информацията чрез органите на зрението, затова ако човек няма зрение, толкова по-беден е неговият живот, толкова по-нещастен е той.
И ето такъв слепец стоял край Йерихон и, чул шума на минавашата тълпа, попитал: „Кой е този, който идва?”. Получил отговор, че това е Христос, той видял в Него Божествения Лекар на нашите души и тела и отправил към Него молба да го помилва. И когато Господ му обърнал внимание и го попитал: „Какво искаш?”, този отговорил: „Да ме изцелиш”. И Господ, видял неотстъпчивата му вяра, понеже той така силно молел, даже викал, че заобикалащите го му направили забележка. На всички им се струвало, че неговото поведение излиза зад рамките на приличието. Това желание да получи Божествената милост било така голямо, че той получил просимото. Господ го изцелил и той тръгнал, славейки Бога и проповядвайки на всички за това чудо, което Господ сторил с него.
Тук, братя и сестри виждаме, урок за нас. Този йерихонски слепец е нашият днешен учител.
Ние трябва да се научим от него на тази ревност, на тази решителност да се молим на Господа за своите проблеми, за недъзите си. Ние всички, наистина, сме зрящи. Но всички ние сме покрити с душевна слепота, която е грехът, защото всеки грях, всяка страст замъглява нашата душа, помрачава сърцето. Това не са празни думи, братя и сестри, Евангелието ни казва направо: само „чистите по сърце ще видят Бога”. А тези, чието сърце е помрачено, чиято душа е сляпа, няма да видят Бога.
Ето целта на нашето битие на земята, та после, преминавайки в задгробния живот, ние да можем да лицезрем Бога. И ето у нас това няма да се получи, ако ние тук, в този живот не очистим нашата съвест, нашата душа, не освободим нашето сърце от греховете. Йерихонският слепец даже по време на своя земен живот се сдобил с това прозрение, както виждаме, и телесно, и душевно.
И ето пред нас стои задачата – да живеем така, че да видим Бога още на земята. Понеже Светата Църква казва: „Това, което не се започне на земята, със сигурност няма да се започне и след смъртта”. То ест, след смъртта ние ще имаме това, което имаме сега приживе.
Вижте, какво е нашето вътрешно състояние - депресиращо. У някого има гордост, тщеславие, гняв. У друг - униние и отчаяние. У някого плътски похоти бушуват в душата. Ето какво имаме в наличност. В реалността. Ако ние с такава вътрешна настройка умираме , преминаваме в задгробния живот, тогава това болезнено състояние след границата на смъртта само ще се усилва. Така че за какво съзерцание на Бога може да става дума? Засега Господ ни дава възможност да се очистим от сквернотата на плътта и духа.
Духовно слепи са и тези, които отричат съществуването на Бога, отричат значимостта на Църквата, нейните установления и тайнства. Слепи са и тези, които вместо Евангелието, свещената Книга, където можем да узнаем волята Божия и да сравним нашето вътрешно състояние с това, котето ни проповядва Христос, четат само други книги, те също вътрешно са слепи.
И затова днес йерихонският слепец е наш наставник. И нека молим Господа също така неотстъпчиво и горещо да ни изцели от нашата вътрешна слепота и да ни дарува възможност вечно да Го съзерцаваме. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.happy-school.ru