ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ЗАКХЕЯ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Петър Борновалов

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Христос дошъл, за да спаси тези, които осъзнават своите грехове и се каят за тях, а не тези, които мислят, че и така ще влязат в Царството Божие.

И ние с вас чухме как на път за Йерусалим Той преминавал през Йерихон, където Го посрещнали тълпи народ, и, някой си на име Закхей, началник на митарите и човек богат, искал да види Иисуса. Закхей знаел, че богатството му е натрупано по греховен начин, че той е недостоен да говори с Христос, и искал само да Го види, но не можел от народа, защото бил малък на ръст. Тогава той, побегнал напред и се покачил на смоковница, за да Го види, понеже Христос трябвало да мине покрай нея. Закхей бил по начина си на живот един от последните в тази тълпа, но тези, които сами се поставят на последно място, нерядко стават първи. Така и станало. Иисус, когато дошъл на това място, погледнал нагоре, видял го и му казал: «Закхеее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти».  И той бързо слязъл и Го приел с радост. И по-нататък тези, които мислели, че те са първи, а станали последни, виждайки това, започнали да роптаят и казвали, че Христос се отбил при грешен човек. А Закхей, като застанал, казал на Господа: «Господи, половината от имота си давам на сиромаси, а ако някого съм ощетил, ще му въздам четворно». Този човек бил вече умрял – и отново оживял, пропаднал – и се намерил. Виждайки това, Иисус му казал: «Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,. понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото”.

Не само по плът Закхей бил потомък на Авраама, но и по вяра, иначе той не би се вълнувал толкова при срещата си с Христос. Но неговата вяра имала в себе си тази здрава основа, че той осъзнавал своето бедствено положение, и при това не губел надежда в Бога. Какво би станало, ако Закхей, покачен на дървото, си казваше нещо от рода на: «Аз мамя,но всички мамят, аз крада, но всички крадат. Аз не съм по-лош от другите». Ако той разсъждаваше по този начин, Христос не би и погледнал към него.

А какво става, когато ние се поставяме в първите редици и се мислим за по-добри, като се стараем да не мислим за своите грехове, или като търсим оправдания за тях? Христос, преди да дойде при нас, очаква да дойдем на себе си и да се каем, а не да се превъзнасяме. В XIX век една благочестива жена видяла насън: стои Христос, обкръжен от огромна тълпа. По средата – свободно пространство, и Той един по един привиква при Себе Си хората от тази тълпа. Тази жена била много богата и със своето богатство вършела много добри дела и ето тя стои и чака кога Христос ще се обърне и към нея и ще я повика при Себе Си? Стои – и не може да дочака. Тя се опитала да се промъкне напред, за да я види Христос, а Той я видял ...и се отвърнал. Тогава, разбрала, че не ѝ подобава да стои край Христос, тя пада на колене и започва да се моли Господ да ѝ прости нейната гордост и дързост. И тутакси Христос я повиква при Себе Си. С това сънят приключил, а наяве тази жена започнала да върши своите добрини с мисълта, че нищо особено не прави.

Невъзможно е да служим на двама господари – на своето «Аз» и на Бога. Един от тях винаги остава пренебрегнат. Който е доволен от себе си, той не може да се кае – не, на изповед той ще дойде и греховете си ще разкаже, и ще се порадва колко добър човек и с това ще приключи. А Христос иска от нас само едно – да се изменим в това, в което сме съгрешили, както Закхей върнал четворно това, което взел и половината от своето неправедно имание раздал на бедните. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.iverski.cerkov.ru