ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ Е РЕЗУЛТАТ ОТ СЪРАБОТНИЧЕСТВОТО НА ЧОВЕКА И БОГА (проповед на празника Сретение Господне)

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Игумен Евтимий (МОИСЕЕВ)

Възлюблени в Господа братя и сестри! Сърдечно ви поздравявам с празника Сретение Господне. Днес Църквата възпоменава важно събитие от земния живот на Христос. 40 дни след Рождеството Божията Майка донесла Богомладенеца в Йерусалимския храм, където Я посрещнал старецът Симеон, когото Светият Дух опазвал в продължение на много години, за да може да види с очите си въплътилия Се Бог. Това свидетелства, че в живота на всеки човек има Божи Промисъл.

Мнозина не разбират защо Господ удължава на един човек дните на неговия земен живот, а на друг прекъсва земното битие в млада, а понякога и в младенческа възраст.

Това се обяснява с обстоятелството, че Божият Промисъл присъства в живота на всеки човек. Господ, проявявайки се като благ и всесъвършен, създава условия, благодарение на които ние можем да се спасим и да онаследим живот вечен.

Праведният Симеон отдавна би преминал в другия свят, ако не беше Божието обещание. Той починал едва тогава, когато видял въплътилия Се Бог.

Срещата с Бога лежи в основата на всяка религия. Едни Го срещат в млада възраст, други – в зряла, а трети – в залеза на дните си.

Човек не знае кога ще срещне Бога, но той трябва да търси тази среща. Ако човек с цялото си същество се стреми да познае Бога, тогава рано или късно Господ ще му Се яви.

Господ често ни подава някакви знаци и ние трябва да направим определени изводи.

Тук всичко зависи от човека. Видял знамението, той трябва да изправи своя живот. Не е нужно да се отвръща от това и да казва, че нищо особено не е станало. Не трябва да казва, че това е проста случайност. Бог ни намеква, че трябва да изменим своя живот. Намеква, че сме длъжни да спазваме Неговите заповеди. Обаче мнозинството предпочита да не забелязва намеците и продължава да се спуска по наклонената плоскост.

Човек трябва да се моли не само за това по-скоро да стане неговата среща с Бога, но и да съумее достойно да Го посрещне. Това значи, че в основата на всички мисли и постъпки на човека трябва са Божиите заповеди и Свещеното Писание.

Ако пък срещата с Господа се е случила, ние трябва да я помним цял живот. Това не е просто спомен, защото срещата с Христос е главното събитие в живота ва всеки християнин.

Приели в своето сърце Богомладенеца Христос, ние ще смогнем с Негова помощ да осветим своите мисли и чувства, да осветим пътя на нашия живот, да избегнем много грехове и съблазни.

Братя и сестри, нека споменът за срещата с Бога се съхранява във вашите сърца. Събитието от Свещената история ни напомня, че духовният живот е резултат от съработничеството на човека и Бога. Господ дотолкова Се смирил и умалил, че позволил на човека да бъде Негов съработник в делото на спасението. Нито една религия не обяснява това удивително явление, освен християнството.

Господ ни е удостоил да се срещнем с Него, Господ ни е удостоил да бъдем Негови съработници в делото на нашето спасение. „Бог ни спасява, но не без наше участие” –казвали светите отци. Нека светлината на срещата с Бога освещава всички пътища на нашия живот. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru