ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 16-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА, ЗА ТАЛАНТИТЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протоиерей Максим Козлов

 

Общият смисъл на притчата за талантите, която чухме днес, е разбираем за всеки. Господ ни посочва, че човек, който желае да употреби своя живот за добро, трябва да обработва това, което му е дадено от Бога, да преумножава своите таланти във всеки смисъл на думата. Този житейски труд му се възвръща после стократно под формата на награда и във вечния живот, преди всичко, а за мнозина още е и награда и в този живот като придобиване на това вътрешно духовно богатство и твърдост, които не могат да се отнемат от човека.

Едновременно тази притча ни казва, че човек, който поради нещо се отказва да приема Божиите дарования, постъпва неправилно и отива към погибел. Такъв род, казано на съвременен език, бягство от възможна реализация на това, което ти е дадено от Бога е не просто глупава злоупотреба на своя живот тук, но и заплаха за този живот, за вечността.

Покрай тези очевидни, може да се направят и други изводи.

Първият от тях е такъв: ние трябва да обърнем внимание на това, че Бог дава талантите различно: на един – пет, на друг – три, на трети – два, на последния – един. Това неравенство, което виждаме тук, на земята, е не само неравенство в богатството, но и в дарованията, в пътищата на човешкия живот, на възможностите, които изначално се откриват пред човека. И това неравенство не е следствие от някаква несправедливост в света, но установление Божие. Затова би било неправилно да се стремим да уравняваме всички, не само в грубо материалния или обществено-политически смисъл, както това се опитали да направят дейците на френската или руската революция, но даже да се опитаме да уравняваме всички в областта на духовния живот, на вътрешното битие на човека. Не следва да си представяме Царството Небесно като някакво място, където всички ходят под строй и спасяващите се праведници пребивават в един чин. Апостол Павел твърди, че в Царството Небесно „звезда от звезда се различава по блясък” (1Кор. 15:41). Праведниците ще пребивават там не защото са достигнали някакво ниво, но защото са разкрили в себе си пълнотата и величието на образа и подобието Божии. В този смисъл те не просто са станали еднакви като войници или полицаи в униформа, но, напротив, са станали пределно не приличащи един на друг, достигнали са висшите степени на индивидуалност, каквито са възможни за човека, разкрил и оплодил в себе си таланта, даден му от Бога. Може би, те се уподобяват един на друг в подвига, но при това придобиват абсолютна личностна индивидуалност. Праведниците не може да ги строиш в една редица. Това е разбираемо даже от обратното: в греха човек губи индивидуалност и става подобен на стадно животно, поведението му се свежда или до общите за всички низки рефлекси, готов е да крещи лозунги или словесни клишета заедно с всички, забравяйки, че носи отговорност пред Бога за дадения му талант.

Началното неравенство трябва да се възприема от нас трезво и с благодарност. Бог, ако ние вярваме в Бога, Който е любов и безпределната мъдрост знае на кого да даде пет таланта, на кого – три, а на кого – един. Всеки може да ги употреби както за добро, така и за зло. Нали това не значи, че получилият пет таланта непременно ще ги реализира. И този, който е получил един талант и го е реализирал, може да го умножи и да придобие повече, отколкото този, у когото изначално са били много, но всичко човек е зарил в земята.

Новият Завет казва, че за богатия човек ще е трудно да влезе в Царството Небесно (Лк. 18:25). Продължавайки тази евангелска мисъл, може да кажем, че за хора много одарени, успешни, красиви, благополучни, да влязат в Царството Небесно също не е лесно. Евангелието, разбира се, и за това ни предупреждава. Но днешната притча ни предупреждава и за друго. Да погубиш себе може и ако притежаваш съвсем малко. Може да бъдеш обикновен, незабележим, небогат, неталантлив, нищо особено нямащ в душата си и въпреки това да погинеш. Това може да се случи, ако човек счита, че това, което има, може би, съвсем не е много, това, което е получил от Бога, и по-добре да не рискува, да го затвори в кутийка и да не прави нищо със своя живот и ето така сякаш по инерция да достигне до Царството Небесно. Но ако имаш много малко, над това също трябва да се трудиш. Точно това е посочено в днешното Евангелие.

И още едно важно обстоятелство. Защо, всъщност е погинал човекът, получил един талант? Понеже той неправилно, необоснована от нищо в словото Божие представа за своя Творец, Който му дал този талант. Евангелието казва, че господарят, който раздавал таланти, бил благ, че раздавал дарове от любов. Ние не виждаме той да е бил суров или жесток, да е направил това с някаква задна или равнодушна мисъл. Но получилият един талант не се замислил за това, че заделеното за него му било дадено по закона на благостта и любовта. Той решил, че това е опасно, че този, който му го е дал, е страшен и преди всичко желае да го накаже.

Един дълбок богослов от двадесетото столетие наистина точно забелязва, че човек в продължение на десетилетия може да мисли, че се моли на Бога, но всъщност просто да се обръща към молитвения кът в себе си и съвсем не си спомня за Христос, за Който говори Евангелието.

Друг писател от двадесетото столетие, вече съвсем не богослов, Максим Горки, в книгата „Детство” пише, че дядо му и баба му имали два различни Бога. Богът на дядо му бил суров и жесток, Който наказвал за всяка, даже най-малка простъпка. А Богът на баба му бил любящ и милостив, Който прощавал всичко, каквото и да си направил. Всъщност и дядото, и бабата си създали някакъв фантом, който не е основан на Евангелието. Нито учението за Бога, Който допуска всеки грях, нито учението за Бога като зъл началник, Който безпощадно наказва, са основани на Евангелието, а са измислени от хората, които робуват на своите човешки представи и на ограничения си разум.

И ето ние трябва, опирайки се, включително, на днешното евангелско четиво, да се замислим за това нашата вяра в Бога, нашите лични отношения с Твореца да бъдат основани не на това, което ние сами си измисляме („Иска ми се Бог да бъде такъв”), а на обективното свидетелство на Божественото откровение, каквото за християнина винаги ще бъде Свещеното Писание.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.st-serafim.ru