ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 17-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Георгий Гуторов

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Когато човек живее, без да изпитва скърби и житейски несгоди, тогава Господ не му е нужен особено. Когато пък действително е докоснат от болка, той забравя за своето предишно високомерие, за своя атеизъм. Неслучайно казват, че в окопите, особено тогава, когато човек се сблъсква с реалното лице на смъртта, приближаваща се към него, атеисти няма. Където има скръб, където има смърт, там действително няма неверие, там има молба към Бога Господ да помогне по всякакъв начин.

Днешното евангелско повествование ни говори именно за това. Жената, която била чужда на единобожието, която живеела в средата на своя народа в беззаконие и грях, тя умолява Христос да я изцели, да я помилва.

Да обърнем днес на това особено внимание, тя казва: Господи, помилвай ме! Тя не казва: „помилвай моята дъщеря”, тя моли да помилва нея, защото както често става, родителската скръб е толкова голяма, толкова пронизваща, че родителското сърце не може да не се отъждестви със своето дете. Това, действително, е състоянието на всяко майчинско сърце, което страда за скърбите на своите деца.

Затова жената-хананейка казва: не дъщеря ми, а мен помилвай, защото аз страдам, и в този смисъл няма нищо странно, и всеки от нас прекрасно разбира, че родителското сърце с готовност, с желание би понесло тези страдания и скърби, които претърпяват децата, нашите деца. Бог дава такова необикновено свойство на любовта, че ние, по отношение към своите собствени деца, сме способни да засвидетелстваме такава любов, такава жертвеност, такава беззаветност, която пред нищо не се спира

Христос, въпреки тази, молба, този вопъл на нещастната жена, я отминава, дава вид, че сякаш не забелязва и не чува тази молба, отправена към Него. Тогава жената отново отправя своя майчински вопъл към Бога и моли сега вече Господ да изцели нейната бесновата дъщеря. Учениците Христови също молят Господ да я отпрати.

Особено ярък момент в днешното евангелско повествование, е родителската молитва за децата, как тя е способна планини да премества, способна е от невъзможното да прави възможно. Също както тази плачеща, стенеща майка хананейка измолила от Господа изцеление за своята собствена дъщеря. Съгласете се, Христос, отминавайки я мълчаливо, без да отговаря нищо, сякаш я игнорира и тя би могла да се обиди от това. Както ние понякога влизаме в храма, имаме скърби житейски, несгоди, казваме: ето свещ запалих, защо Бог не ме чува, защо Господ тозчас не изпълнил моето прошение? А нали аз така се нуждая от това. А тя не отстъпва от Христа.

Освен това Господ казва на нея и на учениците, че не е добре да се отнеме хляба от децата и да се хвърли на псетата, т. е. това е направо оскърбление, но даже това не я отблъсква, това не я обезкуражава, не я заставя да се обиди, огорчи и да се върне обратно. Тя се смирява и казва: Приемам това, което казваш за мен, но във всеки случай, каквото и да говориш за мен, Господи, изцели дъщеря ми. И Господ излекувал дъщеря ѝ.

Господ вижда вярата на тази жена, Господ е сърцеведец, ако на нейно място би била жена с по-малка вяра и по-малко упование, разбира се, тя не би била подложена на такова изпитание и би получила тозчас това, което искала. Но Господ вижда силата на нейната вяра, твърдостта на нейното упование и я изпитва. Също така Господ изпитва и нас в нашия живот. Ако ние сме малодушни, ако не се уповаваме на Бога, тогава Господ и в този случай ще ни помогне като на немощни и слабосилни, но ако Господ вижда в нас, макар и някаква основа, макар и някакъв пламък, тогава Той ще ни изпита и ще разгори този пламък в нас.

Нека днешното евангелско благовестие ни научи на твърдо и несъмнено упование на Божията помощ. Нека ни научи на твърда и несъмнена, неспираща се пред нищо молитва за нашите деца, да ни научи, че няма нищо невъзможно за майчината, за родителската молитва. Каквито и скърби да ни посещават чрез нашите деца, ние трябва непрестанно, несъмнено, твърдо да се молим, не така, както понякога се надяваме, че „може би ще помогне”, а твърдо и несъмнено знаейки, че другояче не може да стане, освен че Господ непременно ще протегне ръката Си за помощ и ще изцели нас и нашите деца. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.sv-vikar.ru