БОГ ГЛЕДА НА СЪРЦЕ (Неделя на митаря и фарисея)

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Александър Шаргунов

 

В притчата на Спасителя митарят стоял в най-отдалечения ъгъл на храма, защото съзнавал колко е далеч от Бога. Всъщност той бил по-близо, отколкото си мислел. „Близо е Господ до сломените по сърце” – казва псаломът. Евангелието на днешния ден разобличава всяка външна проява на гордост и самопревъзнасяне и ни учи как да заслужим Божието опрощение. Мнозина от нас, навярно, неправилно си представят външния вид на тези двама души, дошли в храма да се помолят. Ние, разбира се, виждаме фарисея стоящ в първите редици – представителен, облечен съобразно с църковното приличие и предизвикващ антипатия със своята величавост. А митарят – това, по-скоро, е презрян, изнемощял бедняк в дрипи, умиляващ със своята смиреност.

Всъщност всичко било другояче. Митарят, натрупал състояние с не винаги честно събиране на данъци, навярно, бил богат и добре облечен. А фарисеят, изнурен от постоянно постене, бил, по-скоро, беден. Ако Бог гледаше на външен вид, Той би оправдал фарисея с неговите явни признаци на аскеза и би отхвърлил митаря с неговото богатство и неправедност. Бог гледа на сърце, и Той „богати отпрати без нищо” (Лк. 1:53). В Божиите очи богатият съвсем не е непременно такъв, какъвто е прието да се счита. Фарисеят пък се хвалел с добрите си дела, превъзнасял се със строгостта на своя пост и с десятъка, жертван за храма При това той постел повече, отколкото се изисква според закона. Съгласно притчата, той не получава оправдание по две причини. Преди всичко, не го търси, уверен, че не се нуждае от него. Той дошъл в храма, за да изповяда, че е праведен. Второ, той толкова е изпълнен със себе си, че не е способен да приеме Божия дар.

Митарят пък не хранел никакви илюзии. Грешник на грешниците в очите на своите съплеменници, той почти се срамува, че е дошъл в храма. И няма с какво да се гордее пред Бога. Той „не смееше дори да подигне очи към небето”. Неговата молитва е молитва на смирението, правдата и покаянието: „Боже, бъди милостив към мене, грешника”. Той поверява всичко от себе си на Бога. Той съзнава своята пълна нищета. И в неговото сърце се изливат потоците на Божието милосърдие и опрощение.

За нас е естествено да мислим, че, върнал се у дома, събирачът на данъци изправил своя беззаконен живот, макар Евангелието да не споменава за това. Господ казва само: „Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан”. Той излязъл оправдан – станал праведен, получил дар на милост от Бога, Когото умолявал, смирил себе си. Молитвата на митаря е сходна със смирението Христово и затова била чута.

Молитва на фарисея, убеден в своята праведност, била само опит за самооправдание. Той искал дал въздаде красноречива хвала на Бога, но въздал хвала единствено на самия себе си, възвисявайки се над другите. Как би могъл да бъде оправдан, как би могъл да стане праведен, като в същото време възвишено и силно провъзгласявал, че не се нуждае от това?

Апостол Павел писал на християните в Рим: „Човек се оправдава с вярата, без делата по закона”. Той, обърнал се даром към истинската вяра, повече от фарисея, разбрал, че трябва всецяло да предаде себе си на Бога и на Неговата любов, явена в Христа Иисуса. Ние се спасяваме даром. Спасението не е предмет на търговия и пазарлък. Нашите отношения с другите хора трябва да се изменят. Вместо да се сравняваме с тях (естествено, в своя полза) и да се поставяме на пиедестал, умалявайки другите, ние можем да разпознаем в тях, както и в самите себе си, присъствието на търпение и на Божията любов.

Ние сме дошли днес в Църквата да се помолим. Можем ли да излезем от нея оправдани?

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.moral.ru