ЗАЩО СЕ МОЛИМ ЗА ПОЧИНАЛИТЕ?

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Владислав Шестаков

 

Традицията за възпоменаване на умрелите родственици води своето начало още от древните, ветхозаветни времена. Молитвата на пророк Варух, на Иуда Макавей ясно свидетелства за ползата от молитвите за умрелите и помена за тях (Вар. 3: 4-5; Мак. 12:43-45). За молитвеното възпоменание за починалите устройвали трапези, подавала се милостиня (Сир. 7:36; Тов. 4:17). И така, учението за молитвата за умрелите съществувало още във ветхозаветната Църква, у евреите, което е видно от Втор. 26:14, където се казва, че от десятъка за сираци и вдовици не трябва да се дава за мъртвите, следователно, от останалите девет части от плодовете на земята може да дава и за умрелите.

Словото ни Божие заповядва „молете се един за други” (Иак. 5:16), „за всички човеци”, както за живите, така и за починалите, защото у Господа „всички са живи” (Лк. 20:38). Това, че умрелите хора могат да получат прошка за някои грехове, е видно от думите на Спасителя за прошката в този век и в бъдещия (Мат. 12:32). Апостол Петър разказва за проповедта на Господа на духовете, които бяха в тъмница”, а също „които някога не се покориха”, а също така „и на мъртвите беше благовестено”, подразбирайки тук проповедта за умрелите или на свети Иоан Предтеча (благовестил в ада за истинския Бог, явил Се в плът), или проповедта на Христос при слизането Му в ада (1 Петр. 3:18-20; 1 Петр. 4:6).

Струва си да си припомним и за това как Творецът се отнася към Своето творение. Ако ние желаем спасението на вече намиращия се зад границите на този живот близък човек, толкова повече желае това Господ, нашият любящ Отец. „Когато целият народ и свещеният събор стоят с прострени към Небето ръце и когато се принася Страшната Жертва, как да не умилостивим ние Бога, молейки се за тях (за умрелите)?” – казва св. Иоан Златоуст. И на друго място: „Има още наистина възможност, ако искаме да облекчим наказание на починалия грешник. Ако отправяме за него чести молитви и раздаваме милостини, тогава макар и той да е бил недостоен сам по себе си, Бог ще ни чуе. Ако той заради апостол Павел е спасил други и заради едни е пощадил други, тогава защо да не направи същото и за нас?”

Умиращите православни християни не престават да бъдат членове на Църквата, запазвайки с Нея и с всички останали Нейни чада с действително, реално, живо общение. Богослужението и молитвата са предимно тази сфера, чрез която вярващите встъпват в най-тясно, най-възвишено и тайнствено единение със Светата Църква един с друг. Молитвата е най-важната сила за това единение. Именно молитвата е този мост, който по осезаем начин съединява двата свята – материалния и духовния. В тази връзка не може да не споменем и за тази полза, която заупокойната молитва оказва на самия молещ се.

Ако внимателно се вслушаме в думите на песнопенията от панихидата или опелото, тогава може да забележим, че голяма част от тях е насочена именно към живите хора, които се молят за починалите. Целта на това е да ни напомни, че този живот е временен живот, и че ние на тази земя сме само „странници и пришълци”.”Земнии убо от земли создахомся, и в землю туюжде пойдем, якоже повелел еси, Создавый мя, и рекий ми: яко земля еси и в землю отидеши, аможе вси человецы пойдем…” (ние, смъртните, от земята сме били създадени и в същата тази земя ще отидем, както си заповядал Ти, който си ме създал и си ми казал: „Ти си земя и в земята ще се върнеш, където всички ние, смъртните, ще отидем…) – пее се в заупокойния икос.

Ние също така се молим за опрощение на собствените ни грехове: „Образ есмь неизреченныя Твоея славы, аще и язвы ношу прегрешений; ущедри Твое создание, Владыко, и очисти Твоим благоутробием…» (Аз съм образ на Твоята неизразима слава, макар че нося и раните от съгрешенията: пожали Твоето създание, Владико и очисти го по Своето милосърдие…).

Освен това, като отправяме молитва за нашите починали роднини и близки и даваме милостиня в тяхна памет, ние изразяваме нашата загриженост и любов към тях. По такъв начин ние изпълняваме основната заповед на Спасителя.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.gorlovka-eparhia.com.ua