ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ЗА СТРАШНИЯ СЪД

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, е особен неделен ден, с който настъпва подготвителната седмица в преддверието на Великия пост. През тази седмица ние вече отслужваме великопостни богослужения и народът Божи се подготвя за навлизане във великата спасителна Четиридесетница.

Днешната неделя се посвещава на темата за съда, която по особен начин е представена в Свещеното Писание. Въобще съдът – това е най-древното човешко учреждение; тъй като едва ли е възможна цивилизация без съд, нали хората постоянно встъпват в конфликти по разни поводи и причини. А за да не свършват конфликтите по най- страшния начин, за да не убие един човек друг, бил създаден човешкият съд. Нямало специални актове за създаване на това учреждение – съдът израснал от самата история на човешката цивилизация. И съвсем не е случайно, че именно днес, встъпвайки в особената подготвителна седмица преди Великия пост, ние четем страници от Свещеното Писание (Мат. 25:31-44), които ни разказват за Страшния съд – последния Божи съд, когато ще се яви окончателно абсолютната справедливост, когато нищо не ще може да бъде скрито, нищо не ще може да бъде изопачено, но всичко ще застане пред лицето Божие в светлината на Неговата Божествена правда. В Евангелието се разказва за съда Божи, на който са призовани всички, и праведниците ще бъдат поставени от дясната страна, а грешниците от лявата, и Божественият съд ще отдели доброто от злото, правдата от лъжата.

Повествованието за Страшния съд ни дава пълно разбиране за това, което ще се случи в края на човешката история, когато хората ще застанат пред Божието лице. Никаква човешка хитрост, никаква дипломация, никаква човешка власт, било то на държавата, властта на парите, властта на общественото мнение, никакви вестници, списания, телевизионни програми не ще смогват повече да определят прав ли е човекът или виновен, добър ли е или лош. Нали всеки опит да определим степента на вина на човека, да го причислим към праведниците или грешниците, осъществяван по законите на греховното човешко общежитие, не може да разкрие абсолютната правда. Когато всички в един глас говорят за някого, че той е лош, не бързайте да се присъединявате към мнението на другите, докато от собствен опит не се убедите, че човекът действително е лош. Много просто е не само да обидиш човека, но и да го унищожиш, формирайки в обществото една или друга представа за него, нерядко абсолютно несъответстваща на истината. В такъв случай тези, които разпространяват лъжа, носят отговорност пред Бога и хората, а когато и ние се присъединяваме към тях, повтаряйки чуждия глас, а сами нямаме личен опит от общуване с този човек, ние вземаме върху себе си греха на изобличителите, които много често използват мълвата за свои користни цели. Затова не трябва с лекота да приемаме на вяра така нареченото обществено мнение, което едни въздига, а други принизява. Не е нужно с лекота да възприемаме всичко, което днес срещаме в средствата за масова информация, когато едни изведнъж се превръщат в герои, а други стават безсъвестни, само защото някакъв човешки съд е произнесъл такава присъда. Когато става дума за личността на човека, ние никога не трябва неразумно, безразсъдно да следваме мнението на другите. Едва когато се убедим сами, от собствен опит, че този или онзи човек не изпълнява своите обещания, мами, представя се за друг, тогава имаме право за себе си лично и, може би, за тесния кръг на своите близки да изкажем за него своето собствено мнение. И то с голяма предпазливост, за да не паднем в грях.

Но за какво ще стане дума на този последен съд, когато Господ ще събере народите от изток до запад, от целия свят? Ще стане ли дума за това, което в нашето общество изглежда значимо, за което говорят по телевизията, пишат във вестниците? Или за нещо друго? Днешното Евангелие казва: съдът ще бъде за друго, съдът ще бъде за нравственото състояние на човека. И колко важно е за нас – още веднъж искам да подчертая – никога да не повтаряме думите на осъждане, ако сами нямаме за това основания, за да не ни осъди и нас Господ на този велик и страшен съд. Не съдете, за да не бъдете съдени. Тези думи от Свещеното Писание означават: не се присъединявай към този съд, към тези обвинения, в които вие не сте уверени. Те не ни лишават от възможността имаме собствена представа за този или за друг човек. Ако този човек не ни е показал своите положителни черти, ние имаме пълното право – без всякакво осъждане, за да не даваме на никому повод, – да не участваме в неговите дела. Не го приемайте като приятел, но просто си тръгнете от него, оставяйки всичко на съда Божи. Ето това е и християнският отговор на присъствието на злото в човешкото общежитие.

А какво представлява Божият съд? Съдът Божи е благ и съвършен. Господ знае за всеки от нас повече, отколкото ние самите знаем за себе си, и, разбира се, много повече, отколкото ние знаем за другите. Затова резултатите от този съд могат да се окажат напълно неочаквани и да не съответстват на нашата оценка за един или друг човек. За да не посрами съдът Божи нашата самонадеяност, нашата горделивост, ние трябва още и още веднъж да проумеем чрез разума и сърцето великите Божии думи: Аз съм истината и животът. Само Господ като единствена абсолютна Истина има възможност истински да съди хората и да произнася над тях Своята присъда. Същата, за която днес чухме в Евангелието, когато Той отделя овците от козите и поставя овците отдясно, а козите – отляво. И това ще бъде окончателното Божествено слово за всеки, който е дошъл на тази земя и оставил на нея своите следи.

Задълбочавайки се в темата за съда в навечерието на Великия пост, ние трябва още и още веднъж да преосмислим своето отношение към хората, да се разкаем за това, че понякога сме произнасяли повърхностно отсъждане, определящо нашето лично отрицателно отношение към един или друг човек. За това, че сме помрачавали своята душа, а може би, сме причинявали скръб на другите със своя неправеден съд. И ако с тази тема започне нашето влизане в попрището на Великия пост, започне нашият покаен подвиг, тогава Господ ще ни удостои да пристъпим към деня на Светлото Му Възкресение реално освободени от многото греховни наслоения, от многото греховни мисли, думи и действия, които възпрепятстват всеки да бъде по-близо до Господа и Спасителя.

Нека предстоящите дни на Светия Велик пост помогнат на всички нас да се освободим от греховния товар, който полепва по човешкото тяло, по човешката душа, както полепва калта по падналия в нея човек. Да ни помага Господ да се освободим от всяка духовна кал. Да ви помага Господ да застане пред Него с чиста съвест и с искрена вяра, уповавайки се на Неговата милост и любов, освобождаващи ни от греха и изпълващи нашия живот с великия непреходен Божествен смисъл. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.patriarchia.ru