ДА ОЦЕНИМ ЖИВОТА СИ (начало на Великия пост)

Версия за печат

На Тебе, Съдниче мой, изповядах тайните на сърцето си. Виж моето смирение, виж и скръбта ми, о, Боже на отците ни, и тогава ме съди и Сам ме помилвай като

добросърдечен!”

Скъпи братя и сестри! Сега настъпиха благодатните, изпълнени с неизмерима духовна радост дни на Великия пост, когато Светата Църква призовава верните си чада да се погрижат за душата си, да се очистят от греховете и да се приготвим за Страстната Седмица – за възпоменанието на страданията за нас на нашия Господ и Спасител Иисус Христос – и за Светото Христово Възкресение.

Всеки ден, всеки час от нашия живот ние нарушаваме Божията воля и понякога не забелязваме как порокът постепенно разяжда нашите души. Даже ако грехът носи призрачно удовлетворение, с времето ние разбираме негови негативни последствия. Ето защо свети праведен Йоан Кронщадски зове към всеки от нас: „Върни се към твоя Отец, нещастнико; далеч си отишъл; в тази далечина няма нищо, освен вечна смърт… Както безплодната смоковница, отдавна би трябвало да те отсекат и хвърлят в огъня; междувременно ти все още стоиш. Върни се – Светата Църква те очаква. Ти отдавна си я забравил, своята любяща майка. А между другото тя страда за тебе, като за свое чадо…”.

„Главното, на което всеки трябва да обърне внимание, – това са душевните страсти, а после телесните. Понеже, ако човек отдаде предпочитание на телесния подвиг и не се подвизава в изкореняване на душевните страсти, считай, че той не прави нищо” – казва
преподобни Паисий Светогорец

От нашите лични грехове се наслагват греховете на цялото общество, на народа, които оскверняват различни страни от нашия живот. И когато роптаем против съдбата, против несъвършенството на заобикалящия ни свят, против неправедните действия на ближните, полезно е да си припомним: а не носим ли самите ние част от вината за всичко това?
Нелицемерно, но със смирение и покаяние да оценим живота си. Всеки човек  съгрешава пред Бога и с дело, и със слово, и с помисъл. И всеки трябва да осъзнае своите падения, да се разкае за извършеното и от цялото си сърце да пожелае да остави всичко, което вреди на душата.
Според св. Паисий Светогорец „ако човек пости и се гордее с това, смята, че върши нещо важно, тогава целият му пост пропада. Такъв човек прилича на спукан съд, в който нищо не се задържа. Опитай да налееш в пукнат съд вода – тя цялата малко по малко ще изтече”.
Свети Игнатий (Брянчанинов) казва, че който се разкайва за своите грехове, отстъпва от гордостта, защото грехопаденията се основават и се крепят на гордостта и не търпят изобличение и позор. По тази причина става ясно, че изповядването на греховете е необходимо не само за да се разкаем по съответния начин за предишни простъпки, но и за да се предпазим за в бъдеще от падения. И в дните на Великия пост всички наши мисли трябва да се съсредоточат преди всичко върху покаянието, върху дълбок анализ на нашия живот, за да видим ясно не просто свои отделни грехопадения, а поквареността на нашата душа, нейната податливост на греха. Така да встъпим на този спасителен път с надежда и упование, защото Господ е готов да приеме всеки от нас в Своите обятия и всичко да прости.
В първите четири дни на Великия поста и в сряда на петата седмица на вечерното богослужение ние четем Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски. Това особено църковно молитвословие, забележително по духовната си дълбочина е най-добрият начин да настроите душата си за покаяние. Неговите думи смекчават сърцето и принуждават да се замислим за смисъла на живота и за неговата бързопреходност. Да се постараем да не пропуснем възможността да чуем този Велик канон и да се обръщаме към него неведнъж по време на своята домашна молитва.

Да даде Бог сегашният Велик пост да послужи на всеки от нас за повратна точка от греха към добродетелта, от враждата към примирението, от богоотстъпничеството към участие в благодатния живот на Църквата. Едва тогава нашият живот ще се измени към по-добро.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев