ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ВТОРА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Сега ние с вас чухме повествованието как Христос, пътешестващ по Палестина, влязъл в град Капернаум, разположен на брега на Галилейското море. Той бил следван от много народ – хората знаели, че Христос изцелява слепи, хроми, изгонва бесове, славата Му се разпространила по цяла Палестина. И донесли човек разслаблен. Какво значи „разслаблен”? Навярно, той бил болен от паралич или друга болест, която не позволявала на човека да ходи. Господ забелязал този човек, неговата вяра и казал на болния: „чедо, прощават ти се греховете”.

Следвали Христос и фарисеи, садукеи, считащи себе си за праведници, защото изпълнявали дадения от Мойсей закон. Сред тях възникнал ропот: „какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” На това Христос им отговорил: „що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?” А после се обръща към този болен човек: „стани, вземи си одъра и върви у дома си”.

Представете си тази картина: лежи парализираният човек и изведнъж той се изправя на крака. Кой може да разбере неговата радост и благодарност към Бога? Всички намиращи се край него изпаднали в изумление. Стоящият наоколо народ със сърцето си почувствал, че Иисус е не само човек, но Самият Господ.

Преди да го изцели, Христос простил на този човек. Значи, първопричината за болестта се криела в греховете, а болестта била следствие. И ние знаем колко болести произхождат от пороците: от наркоманията, от блудството, от абортите…

В Евангелието се казва, че в началото Господ простил греховете, а после изцелил болестта. И това се отнася към всички към нас: трябва да започнем със своите грехове, да се каем за тях, а после вече да молим Бога за помощ. Ние се нуждаем от храна, от питие, но не е нужно да се пазарим с Бога: „Ти – на мене, аз – на Тебе. Аз Ти разказах за своите грехове, а Ти ми ги опрости, и работа, и пари ми дай”. Така няма да стане. Духовният живот се изгражда по друг начин: „Аз се кая, Господи, и Те моля за прошка. Аз се обръщам към Тебе като към свой Отец: обърни внимание на моята скръб и, ако считаш, че това е полезно, помогни”. И повярвайте, Господ Сам ще намери как да ни помогне, защото Той е любящ Отец.

Слушайки това евангелско повествование, всеки за себе си трябва да си направи извод. Преди да роптаеш против болестите, скърбите, неприятностите, отвори книгата на своя живот и прочети какво противоречи на твоята съвест, какво противоречи на законите, които е дал Бог. Ако се каем за своите грехове, ако молим за прошка, тогава Бог винаги ще изпраща Своята всесилна благодат и милост на нас, грешните. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев