ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА

В името на Отца и Сина и Свeтия Дух! Скъпи братя и сестри, днешната неделя е посветена на празника на Животворящия Кръст. Неслучайно в средата на Великия Пост Църквата ни приканва да се преклоним пред светото Разпятие.

Наскоро въцърковени хора питат: „Защо Кръстът, който е оръдие на страдания, оръдие на смъртта, така се почита и възвеличава от християните?” В нашия отговор питащите трябва да чуят, че вярата в силата на Животворящия Кръст е едно от основните понятия в християнството. Църквата твърди: „Кръстът е пазител на цялата вселена, Кръстът е красота за Църквата, Кръст е крепило на верните, Кръстът е слава за ангелите и рана за демоните”. Понеже Господ преобразил оръдието на смъртта и наказанието в символ на победата над вечната смърт. Разпъването на кръста било върхът на човешката злоба. Злобата дотолкова завладяла хората, че те искали да видят страданията на обречените на смърт. И дявол тържествувал, защото той направил хората изпълнители на своята зла воля.

Но Бог лишил дявола от неговото главно оръжие. Светият кръст станал символ на спасението на всички хора, символ на възкресяването от падналия живот за духовен, вечен живот.

Наричайки третата неделя на Великия Пост Кръстопоклонна, Църквата се обръща към нас с думите на Господа: „Нека всеки от вас да вземе кръста си и да Ме последва”. Макар да наричаме себе си християни, следваме ли Христос? Свети Теофан Затворник казва: „Ако има християнин, трябва да има и кръст. Ако няма кръст, тогава няма и християнин”. Какъв кръст сме взели върху себе си? Този, който Господ ни е дал – да живеем по Божия закон. И ако не живеем по този закон, тогава ние не носим никакъв кръст, не се борим със себе си. Пример за това е нашето поведение, нашият живот. Как правилно да се настроим за духовно усъвършенстване? Трябва да се ограничим, да се предпазим от съблазни. Как може да избегнем законите на обществото, когато ние самите живеем в това общество? Християнското учение казва, че Църквата – това сме ние с вас, общество от вярващи хора. И хората, които се стремим да живеем по Божия закон, трябва да покажем пример, как да се държим, по какъв път да вървим. Да си зададем въпроса – явяваме ли се ние такъв пример? Малко са тези от нас, които могат да кажат за себе си нещо подобно. Ние се поддаваме на съблазънта на гняв, раздразнение, невъздържаност в думите. Много пъти си обещаваме да се изправим, много пъти даваме обещание пред близките да изправим едно, второ, трето... Но времето минава, идва Пасха, а нищо в нашия живот не се е изменило. Ние се омърсяваме с грехове. Да вземеш Кръста и да последваш Христос означава да разпнеш себе си – да разпнеш своите грехове, да разпнеш своите страсти, да се бориш с тях и да ги победиш.

Без Божията помощ за човека е невъзможно нито да осъзнае своите грехове, нито да ги победи. Затова дните на Великия Пост насочват нашето внимание към нашата вътрешна подредба. Лесно ли се поддаваме на съблазни, надвиват ли ни нашите страсти? Можем ли да им противостоим и да се борим с тях? Когато човек, който се намира в плен на своите грехове, желае да се освободи от тях, но не може, разбира се, трябва да прибегне към помощта на Божията благодат. И прекланяйки се пред Светия Кръст, ние виждаме примера на Спасителя, защото Той Се разпнал, за да освободи хората от властта на греха. Понеже Той пролял Своята кръв, за да изкупи със Своята кръв хората от властта на тъмнината. Нека този пример ни служи днес като опора, когато отслабваме в борбата със собственото зло. В началото на поста си даваме обещания – да спрем да пушим, да пием, да се отречем от другите плътски страсти. Но не се получава, защото не сме готови да се борим за своята душа, как да стане това без борба и рани? Желание има – воля няма. И животът ни изтича, и всичките му дни си приличат един на друг. Затова Църквата се опитва да ни пробуди за друг живот, за живот с Христос. Той Се разпнал за нас, а ние не можем да се разпнем в името на тази победа, която Христос удържал за нашето спасение. Докато още не е късно, докато още продължават дните на Великия Пост, да си кажем: „Днес ние не пием, днес не пушим, днес не се ругаем, днес не сме ядосани”. И не само днес, но и през всички да се стараем да бъдем по-внимателни един към друг, да се грижим един за друг. Когато човек се стреми да се изправи, той мисли и за близките, защото от нашия неправилен живот, страдат всички. Нека днес още веднъж пред Господа да си кажем: „Ние знаем, че в нас има лошотия. Помогни ни, Господи, да се избавим от нея, защото от това страдаме и ние, и нашите близки”. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев