ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, в петата неделя на Великия пост, ние възпоменаваме подвига на света преподобна Мария Египетска. Евангелието, което днес чухме (Мк. 10:32-45), както ни струва, не се отнася пряко към паметта на светицата. Но това е само на пръв поглед. В Евангелието се казва: който иска да бъде по-голям, да бъде на всички слуга и, който иска да стане пръв, да бъде на всички раб. За кого се отнасят тези думи? Те са за ближните, за това, че ближният ни трябва да бъде ближен не на думи, както често става, а действително близък. А това е възможно само тогава, когато хората ги свързват добри дела.

Ние знаем как се разпадат бракове, които са започнали с това, че мъжът и жената съзнавали близостта си един до друг, живели с тази близост, с тази любов. А после любовта си тръгва, близостта изчезва, и хората, довчера близки, изведнъж стават врагове. Какво е станало? Оказало се е, че близостта не е била подкрепена с добри дела по отношение един към друг. Само когато има служение на ближния, когато един човек отдава себе си на другия, тогава се изгражда истинска близост между хората, тогава и се съзижда щастието в човешкото общуване.

Какво отношение има евангелският текст за това, че трябва да бъдем слуги, раби, ако искаме да бъдем първи, към паметта на преподобна Мария Египетска? Най-непосредствено! Мария въобще се отказала от ближните и отишла в пустинята в далечния V век. Отишла, уповавайки се изключително на волята Божия, защото по законите на човешкото битие тя не могла да преживее в пустинята без храна и вода. Но претърпяла най-тежки изпитания, за да се приближи до Бога, тя препобеждава естеството на устава, както казва църковното песнопение, и става по-силна от човешкото естество, става подобна на ангелите.

Чрез своя личен подвиг, нямащ, както изглежда, отношение към другите хора, Мария става не просто близък, разбираем, но и едновременно най-висок идеал за множество и множество хора. Православните хора още в древността узнали за подвига на Мария Египетска и още тогава се възторгвали и вдъхновявали от него, имайки пред себе си за пример житието на преподобната.

Някой може да каже: това е било през V век, преди петнадесет столетия, животът е бил съвсем друг, друга култура, хората не знаели много неща, какво отношение има всичко това към днешния ден? Но ние, православните хора, можем смело да кажем: има, и то най-пряко. Понеже примерът на Мария Египетска, пример за любов към Бога чрез служение на хората, пример за най-висока аскеза и потискане на своите страсти трябва да бъде следван от нас, хората, разслаблени от комфорта и благополучието на XXI век.

Както Мария Египетска преживявала в пустинята, уповавайки се на Бога, мобилизирайки всички свои духовни и физически сили, така и ние трябва да мобилизираме своите сили и да тръгнем към Господа, ако не искаме да погинем в духовната пустиня. На този път има множество съблазни, множество изкушения, множество лъжливи фарове, опитващи се да ни отвлекат от пътя на спасението. Но примерът на преподобна Мария ни дава възможност да разберем, че силите човешки почти не са ограничени. Важно е само тези сили да се насочват към Бога, тези сили да служат на доброто. И тогава човек може да върши невероятни подвизи, както знаем от историята на Църквата, от историята на светите подвижници, от историята на благочестието.

Както вече казах, света Мария Египетска много рано станала известна на православните хора. Още в най-дълбока древност към нея се обръщали с молитва. Но и ние, съвременните хора, трябва да възприемаме Мария Египетска като наша съвременница, разбирайки, че и пред нас има пустиня, ако не физическа, то духовна. Пред нас има изкушения, които поразяват съзнанието, плътта, душата. Изправени сме пред същата необходимост от мобилизации на всички наши духовни сили, за да отговорим на призива на Господа и да вървим след Него.

Нека примерът на Мария Египетска и днес да ни помага, устремили се към Светлото Христово Възкресение, още и още веднъж да осъзнаем големия смисъл на постния подвиг и значението за самоограничение, така че душата да се отвори да посрещне Господа. По молитвите на светата преподобна и богоносна Мария Египетска да ни помага Господ по нашите житейски пътища! Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев