ДА СЕ ПОЧУВСТВАШ КАТО БОГ

Версия за печат

Какво е чувството да си Бог? За християнина това не е празен въпрос. Всеки кръстен в Христа човек е призван да се уподоби на Него по благодат.

Отговаряйки на въпроса, мнозина, преди всичко, си припомнят за всемогъществото, всезнанието, способността за вършене на чудеса, изцеления и други Божествени „привилегии”. Хората дават воля на фантазията си, представяйки си как може да се разгърнат, имайки такива възможности...

Но, зачитайки се в Евангелието, ние виждаме съвсем друга духовна перспектива. Историята на земния живот на Сина Божи е изпълнена с неприемането Му от хората, заради които Той дошъл в света. Най-близките ученици не разбирали Христос, свидетелите на чудесата Му се съмнявали в Него, не Го приели даже „своите” (Ин. 1:11). Всеки евангелист предава картината на безответната жертвена любов на Създателя към неговото творение, а целият Стар Завет разкрива предисторията на тази трагедия.

Със сърдечна болка гледа Господ от Елеонската планина на Йерусалим, оплаквайки човешкото упорство и духовното късогледство, с които неизменно се отхвърля истинското благо, предлагано на хората от Бога (вж. Лк. 19:41-42; Мат. 23:37). На Кръста Христос прощава на всички, даже на Своите палачи, но от ехидната тълпа чува само насмешки. В светлия ден на Пасха Църквата отново повтаря, че Бог Слово, дошъл в създадения чрез Него свят, останал неразпознат от този свят (Ин. 1:10).

Как реагираме ние, когато нашите молби остават без отговор? Гневим се, раздразняваме се, таим злоба, желаем мъст... Да, трудно е да бъдеш любящ и всеопрощаващ Бог!

Спасителят дал на хората Своите заповеди, пратил при тях апостолите, умъдрил светите отци и те разяснили пътя за постигане на богоподобие. Вярващите в Неговото име Христос облякъл с благодатта на Светия Дух и ги удостоил да бъдат чада Божии (вж. Ин. 1:12). На чадата подобава да се уподобят във всичко на Отца и ние трябва да проявяваме любов, даже когато тя е без отговор. Противоположната на евангелската любов ненавист апостол Йоан Богослов уподобява на убийство, което лишава от вечния живот, даруван ни в Христа (вж. 1 Ин. 3:15).

Преди началото на Страстната седмица, когато заедно с Църквата ние ще съпреживеем последните дни от земния живот на Спасителя, се възпоменава мирното тържество — Входа Господен в Йерусалим. В православните храмове вярващите с клонки от цъфнала върба посрещат Божия Син, отиващ на доброволни страдания заради спасението на всички хора.

Както някога Христос влязъл в Своето наследие – града на Великия Цар, Той влиза в живота на всеки християнин. Ще прославяме ли Неговото име, постилайки Му дрехите на своето смирение и палмовите клонки на добрите дела, или пък ще започнем да възпираме гласа на нашата съвест да свидетелства за Истината – този избор Той винаги оставя на нас.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев