ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Версия за печат

От Велика Сряда нататък църковното богослужение през Страстната седмица се концентрира върху краткия отрязък от евангелската история, чиято кулминация са изкупителните страдания на Христа Спасителя.

Начало на веригата от събития, непосредствено предшестващи трагичния апогей, станало предателството на Юда.

Разкривайки тази тема, Църквата поставя главния акцент не върху осъждането на предателя, а върху проблема на отричащия се от Бога човек. Мотиви за предателството на Юда станали неговото сребролюбие, светските грижи. Стремежът към земно благополучие превърнал ученика Христов в предател. Също както още в рая плътските грижи лишили от общение с Бога Адам и Ева.

Духовното падение на Юда най-релефно се разкрива в църковното песнопение чрез антитеза. Неговият образ се противопоставя на образа на жената, помазала Христос с благоуханно миро (вж. Мк. 14: 3-11). Най-близък ученик на Спасителя, Юда Искариот бил един от дванадесетте апостоли, надарени с даровете на благодатта (вж. Мат. 10: 1-8). Жената, напротив, както е казано в Евангелието, била грешница (Лк. 7:37).

Обаче тя жертва скъпоценното благовоние като знак за своето покаяние, в същото време Юда за пари се съгласява на страшния грях, „бързаше да продаде Безценния”. В резултат, пее Църквата, „тя позна Владиката, а той се отдели от Него”. Юда не смогнал да се покае за своя грях и изпаднал в отчаяние, а грешницата получила опрощение и оправдание (Лк. 7:47). „Страшно е нерадението, а велико е покаянието”, – обобщава се в даденото песнопение, а в друго се говори, че Юда при вида на каещата се жена изпаднал в ярост. Така чрез своите дела тя получила свобода, а той се оказал в робство у дявола: „роб стана на врага”.

От контраста на образите на отпадналия ученик и покаялата се грешница Църквата ни навежда към осмисляне на вътрешното състояние на Юда, показвайки духовните язви, чрез които той станал чужд на Господа: неблагодарност, примирение със злото, алчност, лукавство. Всичко това нагледно и красноречиво доказва, че за християнския живот са важни не нашето положение в Църквата и даже не външното благообразие и добра репутация сред хората. Християнството – това е чиста съвест пред всезнаещия Господ, постоянни трудове по разкриване на Неговото Царство в сърцето, придобиване на способност за общение с Него.

Примерът с падението на близкия ученик на Христос ни предпазва от пристрастия към временните удоволствия, за да не се окажем в числото на хората, някога служили на Господа, но после отвърнали се от Него. Нали в предателството на Юда се отразява вътрешната трагедия на избрания народ, имащ Свещеното Писание, завета, пророчествата и многочислени свидетелства за Божествения промисъл за себе си, но оказал се неготов за деня да бъде посетен от Бога.

Това е съзвучно и с трагедията на отделните християни, които получават в църковните тайнства пълнотата на благодатта на Светия Дух, но продължават да живеят по прищевките на тялото. Това се отнася за множество от съвременните хора, които някога са приели Кръщение и известно време са били съпричастни към литургическия живот на Църквата, но сега са отстъпили от своите обещания при Купела и пребивават вън от спасителното единение с Христос.

На Велика Сряда Църквата ни напомня за апостолското наставление: „Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата” (2 Кор. 13:5). Трябва да бъдем внимателни към състоянието на своята душа, по-често да си задаваме въпроса: действително ли аз се стремя да живея според правдата, винаги да бъда устремен към Твореца? Или търся спокоен и безметежен живот, в който нямат място състраданието към чуждата беда, самоотвержената помощ за ближните, великодушието, снизхождението към немощите на околните, необходимостта да отговаряме с доброто на злото?

Тези отрезвяващи въпроси следва да си задаваме в продължение на целия ни живот, за да съхраним верност към Христос и да не станем Негови предатели, въпреки всички обстоятелства и изпитания на нашата вяра. Ние трябва да принесем на Бога най-скъпоценното миро – добро, предано сърце, което Той иска от човека (вж. Прит. 23:26).

Превод: Иконом Йоан Карамихалев