ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Версия за печат

Днес Светата Православна Църква възпоменава установяването от нашия Господ и Спасител Иисус Христос на тайнството свето Причастие.

Ето, когато пристъпваме към тайнството на светото Причастие, ние винаги волно или неволно сме принудени да си припомним този ученик, който предал Христа Спасителя, който Му дал тази лъстива целувка и с тази целувка предал Сина Човечески на смърт.

И тук възниква един въпрос: а защо ние винаги си го припомняме в молитвата преди свето Причастие и защо именно той е станал символ на това предателство?

В наше време някои богослови се опитват някак си да оправдаят тези постъпки на Юда, но апостол и евангелист Йоан Богослов направо е посочил неговата мотивация да постъпи така. Понеже той бил крадец. Неговият главен недъг било сребролюбието. Ето това сребролюбие дотолкова поразило този ученик, че той заради тридесет сребърника – цената на един роб, предава Безценния, предава своя Учител, който му дал наравно с всички апостоли и дар на чудотворство, и власт да изгонва нечисти духове.

Неслучайно в молитвите преди Причастие ние си припомняме този предател и молим Господа да не се уподобим на него. Нали ако се взрем в сърцето си, тогава всеки от нас ще види, че Юда е във всеки от нас. Ето този недъг, който поразил един от учениците, е във всеки от нас.

Много често ни се случва да чуваме когато строят, възстановяват храмове, че по-добре би било тези пари да се похарчат за бедните, да се построят училища, детски градини, болници, спортни площадки, защо да строим някакви храмове, защо да ги възстановяваме, нали може да се направят толкова добри дела. И тези, които говорят това привеждат като аргументи, че ето и Спасителят казвал, че който прави на бедните добро, на Него го прави…

Но ако бъдем честни със самите себе си, нима говорим това от любов към бедните, от любов към обезправените, към тези, които се нуждаят, от любов към децата? Съвсем не. Говорим тези думи само, за да прикрием собствения си грях на сребролюбието, за да се оправдаем някак си за този грях.

Колко от нас и въобще в заобикалящия ни свят имат голям излишък. И нима те изразходват този излишък за бедните, за строителство на болници, училища, детски градини? Някои купуват футболни клубове, някои баскетболни, някой може за няколко дни да похарчи милиони за жени с леко поведение. И никой не си спомня за тези наоколо, които се нуждаят от помощ и подкрепа. И нещо повече, идвайки в храма или, подавайки на бедния сто рубли, сякаш започваме да се гордеем: ето аз пожертвах сто рубли или запалих голяма свещ, пожертвах за храма, колко много е това и колко скъпо е всичко. И в същото време, отивайки в някакъв магазин, ние можем да купим и спиртни напитки и някакви продукти, които струват твърде скъпо и много повече от някакви сто рубли ще похарчим, без да се замислим. Ние съжаляваме, че сме подали на ближния, че сме пожертвали за храма някакви си сто рубли и никой от нас не ще си спомни, няма да съжалява за хилядите похарчени за нашите прищевки, за някакви наши греховни желания.

И ето, припомняйки си за това, припомняйки си за предателството на Юда, за това, че той се причастил, но въпреки това, предал Христа Спасителя, нека помним, че ето такъв Юда стои във всеки от нас. И само от нас зависи, ще му дадем ли възможност от някакви малки грехове той да израсте в такава страст, с която вече ще е невъзможно да се борим или да сподавим този грях още като зародиш в помислите ни. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев