ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Застанали пред изображението на починалия Спасител, ние Го съзерцаваме в слабостта Му, съзерцаваме Го на смъртното ложе. Нерядко у хората възниква ропот против Бога, най-често когато в нашия живот нещо става против нашата воля и ни се струва, че не е трябвало да стане, още повече, ако ние сме молили Бога за това, и изведнъж покрай нашата воля и въпреки нашите молитви става съвсем не това, което сме искали да видим. И когато ние, въпреки нашите просби и молитви, не получаваме просимото, но се срещаме със скръб, болест или със смърт на наши близки, нерядко възниква същият този въпрос, който е запечатан на страниците на нашата литературна класика: „Къде е Бог?”

Действително, къде е Бог? Просим, надяваме се, свързваме с нашата молитва не само надеждата, но и очакването за това, което ще стане, а то не става. И нерядко хората в резултат на тази неосъществила се надежда, започват да роптаят против Бога: „къде си Ти? Защо не ме чуваш?”

Може би, това е най-страшният момент в човешкия живот, когато в душата възниква ропот, протест, бунт против Бога. И ние знаем, че това се е случвало и се случва не само в личния живот. Нима революционните сътресения не са били някакъв бунт против Бога? Някой загубил вяра в Бога, защото не получил желаното, а веднъж не получил – и, значи, няма Бог. Ако не е случило това, което съм искал и за което така съм се молил, значи, небесата не отговарят, а не отговарят, защото на небето няма никой.

Нерядко загубата на вяра е свързана с това, че не сме получили нещо, за което сме молили Бога. Мнозинството от вярващите хора в някакъв момент от живота са преминали през такова състояние на разочарование. Обаче нашите скърби, оказали се неизцелени, съвсем не трябва да отвърнат нашите сърца от Господа – именно, защото пред нас сега лежи Спасителят в гроба. Нима Той не е искал в гетсиманския плач, ако е възможно, да Го отмине чашата на страданията? Но Той не бил чут. Синът Божи, възнасящ Своята молитва към Бог Отец в навечерието на страшните страдания, знаейки какво Го очаква, се молил така, че кървава пот се стичала по лицето Му. Какво страшно напрежение на всичките Му сили! Нима с тази гетсиманска молитва може да се сравни всяка наша молитва? Никога! Но Той не бил чут. Дошли воините, взели Спасителя и Го предали на мъки, а после, според неправедния съд на Пилат, Го разпнали на кръста.

Действително, Господ невинаги чува нашите молитви и невинаги постъпва така, както бихме искали Той да постъпи. Но вашите пътища не са Мои пътища (Ис. 55:8), казва Господ. На нас не ни е дадено да виждаме цялата перспектива на нашия живот, включвайки вечността. Ние сме лишени от това виждане и затова не можем нито да съдим Бога, а и да изразяваме несъгласие с Неговата воля. Най-доброто свидетелство за това, че Синът Божи не бил чут, е изображението, на което днес се покланяме. Но чрез тази жертва на Спасителя, която Той като човек искал да избегне, чрез Неговите страдания на Кръста целият свят е получил спасение.

Така и на нашия житейски път, когато се сблъскваме с трудности, с опасности, несгоди, болести, когато молим Господа: „пощади, помогни” и в някакъв момент осъзнаваме, че не е дошла помощ, това не значи, че Бог не ни чува. Това значи, че в Неговата перспектива за вечността нашата просба е несъстоятелна, че тя произтича от нашето незнание, от нашата слабост, от нашата ограниченост. Но, както е казано в Словото Божие, вашите пътища не са Мои пътища и следователно ние не можем докрай да узнаем волята Божия.

Днешният ден ни учи да бъдем верни на Господа, винаги с благодарение да приемаме Неговата воля, да просим да бъде Божията воля, даже когато много не ни се иска да бъде така. Молитвата трябва да бъде не „Господи, дай ми това”, „Господи, иска ми се да имам това”, „Господи, искам да постъпя така, а не иначе”, но „във всичко да бъде Твоята света воля, и аз ще приема всичко, което Ти пожелаеш да сътвориш с мен на моя житейски път”.

Днес е велик ден – денят на погребението на Спасителя, ден за молитви пред изображението на Неговата плащаница. Ден, когато ние с особено чувство трябва да отправим към Господа нашите молитви и по особен начин да се стараем да открием за себе си Неговата блага, свята и съвършена воля. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев