ПРОПОВЕД НА ОПЕЛО ХРИСТОВО

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сега ние отслужихме чина на Неговото погребение, възпоменавайки и Неговата Пречиста Майка, която присъствала и при самото начало, и при самия край на тази тайна на Божественото домостроителство.

С погребението на Господа Иисуса Христа приключили Неговите дела на земята. Но с това не приключила нито Неговата собствена история, нито историята на тази общност от ученици, която Той създал. Напротив, от този момент историята едва започвала. Сам Христос казва: „Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Ин. 12:24) . Спасителят станал това зърно, което паднало в земята, умряло, било погребано и дало семена, защото милиони хора последвали Христос и станали Негови ученици. И днес на тази удивителна служба на погребението на Господа Спасителя ние чухме пророчеството на Иезекиил за мъртвите кости, които под действието на Божия Дух оживяват и стават голямо пълчище от живи хора.
Действието на Божия Дух станало причина Синът Божи да стане Син Човечески, защото Той се родил от Духа Свети и Дева Мария. Действието на Духа Божи ще стане причина и всички хора, на които е обещано възкресение, да възкръснат от мъртвите – така, както възкръснал Господ Иисус Христос. И неслучайно Спасителят казал на Своите ученици на Тайната вечеря, че на смяна ще дойде Дух Свети, Който на всичко ще ги научи. Благодарение на Светия Дух те разпознават тайната на Божието домостроителство във всичко, което са видели; Дух Свети ще им помогне да видят в смъртта на Иисуса Христа изкупителен смисъл, а в Неговото Възкресение – залог за вечен живот.

Ние заставаме пред Живоносния Гроб на Спасителя, и в него съзерцаваме тайната на нашето възкресение. Ние знаем, че както Господ възкръснал в третия ден, така и ние според Неговото обещание ще възкръснем от мъртвите. С тази надежда са преизпълнени нашите мисли и за нашия собствен живот, и за нашата собствена смърт.

Всеки живот има свое начало и свой край. Всеки живот е започнал с това, че в утробата на майката бил заченат човек. След това този човек се появил на света и започнал да живее своя земен живот. Но неговият живот неизбежно се приближава до прага на смъртта, защото всеки от нас в свое време ще престъпи тази черта, чрез който днес като човек престъпил Господ Иисус Христос. Тази черта отделя земния живот от живота в бъдещия век.
За разлика от много хора, които мислят, че със смъртта на земята всичко свършва, ние, християните, научени от Самия Господ, със самото събитие на Неговото Възкресение, вярваме в това, че зад прага на смъртта ни чака нов живот, че смъртта – това е ново раждане на човека за вечен живот.

Прославяйки Господа Иисуса Христа, Който ни е открил този път, нека Го моли да прекараме остатъка от нашите земни дни, колкото са ни останали, във вяра, в благоговение, в целомъдрие и чистота. И веднъж престъпили прага на вечността, да се срещнем с Този, Който възкръсна от мъртвите и ни откри пътя към възкресението и вечния живот. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев