

“И като взе хляб и благодари преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: Тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива” /Лука 22:19-20/.
Братя и сестри!
Когато Господ Иисус Христос пожелал да събере Своите ученици на Тайната вечеря, Той изпраща двама от тях да приготвят пасхата. Учениците не знаели, че Той иска да извърши Пасхата, но от Неговите думи и намеци те могли да разберат, че Той желаел в пасхалните дни да сключи Нов Завет и да провъзгласи Царството Божие. Именно затова, узнали от Иуда, властите така бързали да Го хванат, без да обръщат внимание на празника, на стичането на множество народ, на това, че хората биха могли да се възмутят. Те се бояли, че ще стане нещо в този пасхален ден, че Иисус ще направи нещо, което ще разклати техния авторитет и старите устои. Врагът бързал, а Господ чакал. Както говорел някога:”Огън ще донеса Аз на земята”. И в свещено нетърпение Той чака огънят да се разгори.
И ето Господ събира Своите ученици, за да сключи Новият завет със Своята кръв. Завет означава близост, родство, съюз, единение. Затова в древността, когато той се сключвал, всички събрали се били поръсвани с кръвта на жертвения агнец. А защо с кръвта? Защото кръвта е символ на живота. “Силата на живота – казвали древните, - е заключена в кръвта.” Всички, върху които падали капките кръв, придобивали ново духовно родство и връзка с Бога. Такъв бил смисълът на заколването на пасхалното агне. Христос заменя кръвта на жертвата с гроздов сок от лоза, виното на трапезата, която отбелязва богочовешката жертва, страданията и победата на Месията-Изкупител.
Израилевите мъдреци казват, че всяка Пасха е освобождение то робството, осъществяващо се отново и отново. По същия начин и новозаветната Евхаристия означава причастност към спасението, донесено на хората от Христа, присъствие на Господа сред тези, които Го обичат.
Когато говорил за Своята кръв, Спасителят говорил за Своя живот, когато говорил за плътта Си, Той говорил за Себе Си, въплътен в света. Когато говорил “Елате яжте”, когато говорил:”Пийте от нея всички”, Той искал Неговата сила, Неговият живот, божественото и човешкото естество да се съединят с нас.
Някога имало старинен обряд: свещениците възлагали ръцете си върху жертвено животно, оставяйки върху него всички грехове и принасяйки животното на Бога с дълбоко покаяние. Но вече няма жертвен агнец, а има Богочовекът Христос и Неговата любов. И Той всичко взима върху Себе Си, страдайки за всеки от нас. И в нощта, когато очаквал след минути да дойдат Неговите врагове, Той мислел не за Себе си, а за всеки от нас. Той отдавал Себе Си заради нас.
Нека не забравяме това, когато пристъпваме да се съединим с Него в тайнството свето причастие. Свети Серафим Саровски говорил на един от своите близки:”Когато се молиш, когато пристъпваш към Бога, не се моли за дреболии, помнейки с каква цена Той ти дава просимото: въплощение, земен живот, страдания, разпятие, слизане в ада – ето цената, която Той заплати, за да можем към да се обръщаме към Него! Затова трябва да пристъпваме към Него с трепет, с благоговение и чувство на отговорност.
В една от молитвите преди причастие се казва, че приобщаването с Тялото и Кръвта Христови е огън. Но как става, че докосвайки се до Огъня, ние не ставаме на пепел? Св. Симеон Нови Богослов казва, че Бог не допуска Неговото свято Тяло и свещена Кръв да бъдат осквернявани; и ако ние пристъпваме безотговорно, греховно, недостойно – Той отстъпва от частиците осветен Хляб и капките осветено вино, които ние приемаме, за да не бъдем изгорени, да не бъдем унищожени и да не станем заедно с Неговите убийци отговорни за пролятата Негова Кръв и разпнато Тяло.
Нека помним тези предупреждения и да си поставим въпроса: как пристъпваме към светото Причастие? В отчаяна нужда или с безгрижна самоувереност? Със съкрушено сърце или само, защото сме спазили телесния пост?
Да се замислим над това и, както ни съветва св.ап.Павел – да започнем да съдим себе си, за да не бъдем съдени и осъдени. Амин.