СЛОВО НА ВЕЛИКА СЪБОТА

Версия за печат

В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Ние пристъпихме с вас към най-тайнствения и удивителен ден от църковната година, към светата преблагословена Събота.

Христос слязъл в ада, разрушил цялото вражеско царство, цялото царство на ада и ето явява Своето Възкресение на учениците и апостолите. Затова този ден е предрадостен, тайнствен, ден на предусещане на великия и славен празник.

В древността богослужението на днешния ден започвало вечерта и продължавало през цялата нощ. На този ден се служили две литургии, едната като тази, която сега извършваме, сутринта, а другата – която ще отслужим в пасхалната нощ. А между тези литургии хората оставали на бдение в храма и внимателно слушали деянията на светите апостоли, възвестяващи за първите крачки на Църквата Христова.

Днес ние с вас в четенията слушахме множество пророчества за Възкресение Христово. Тези пророчества започнали от сътворението на света. С това Църквата подчертава, че Възкресение Христово – това не е някакъв значим само за християните празник. Това е особено събитие, което влияе върху целия свят, което изменя хода на земната история.

Напомнянето за сътворението на света не е случайно. Ние знаем с вас от разказа за сътворението на света, че Господ сътворил всичко в продължение на седем дни, а накрая в събота завършил творението. Именно затова във Ветхия Завет седмицата започвала с неделния ден, а завършвала със съботата.

А ние, християните, сме изменили това отношение към времето. Ако до Възкресение Христово народът, който почитал Единия истински Бог, празнувал светия ден в събота, в деня, когато Господ починал от Своите дела, то ние празнуваме светия ден в неделя, в първия ден на седмицата, деня на началото на новото творение, деня на началото на новия свят.

С това ние подчертаваме, че отсега за цялото човечество започва нов живот. И не случайно след възпоменанието за сътворението на света, ние чухме с вас за жертвоприношението на Авраам и за други събития от свещената история. Всичко това ни напомня, че днешният ден – това е радостното, дългоочакваното изпълнение на древните пророчества. Затова с такъв трепет идваме днес в храма Божи, с такъв трепет се готвим да пристъпим към причастие със Светите Христови Тайни.

Днес от Евангелието чуваме как учениците се срещат с Христос. Да даде Бог и ние да пристъпим към тази среща в настъпващата нощ на радост с чисти сърца.

Ние току-що, преди четенето на Евангелието се преоблякохме в бели одежди. Това е напомняне как в древност хората именно в този ден приемали Кръщение, влизали в Църквата Христова. Готвейки се за светото кръщение, те пребъдвали в пост в храма, слушали поучения – огласителни слова, изучавали догматите, църковните обичаи, учели се правилно да се държат в храма и едва след това пристъпвали към кръщение.

В бели дрехи те влизали в храма и целият храм пеел – „тези, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” – „Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Алилуя!”

И би ни се искало да дойдем в тази нощ сякаш току-що сме приели свето кръщение. Тези бели дрехи и тази радост, всичкото това ликуване да бъдат символ на тази радост и на това ликуване, което трябва да имаме в душите си. Свещите, които държим в ръце, да бъдат символ на този пламък на вярата, който гори в душите ни. А ако имаме оше в сърцата си скръб, ако сега още не можем да изтрием от себе си тази печал, да се помолим на Господа Бога, Единствения, Който може да утеши всяка печал, Единствения, Който истински ще изтрие сълзите от очите на всеки от нас.

Ето колко красив смисъл ни предлага днешният ден.

Да се помолим на Господа Бога, Който не се погнусил заради нас да бъде разпнат, слязъл в ада, разрушил царството на ада и станал пръв от възкръсналите и прокарал пътя към възкресението на всеки от нас, приели в кръщението името Христово.

Да даде Бог на всички нас достойно причастяване и добро, разумно посрещане на светия празник Пасха. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев