ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ТРЕТА СЛЕД ПАСХА, НА СВЕТИТЕ ЖЕНИ-МИРОНОСИЦИ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Иеромонах Николай (Летуновский)

В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Христос воскресе! Скъпи приятели, на днешния ден Светата Църква ни предлага да си припомним жените-мироносици. Всички жени, които съпровождали Христос по време на Неговото земно служение, всички, които се грижели за Него, всички, които Му приготвяли храна, които му перяли дрехите. Тези, чието служение, изглеждало обикновено и незабележимо. Именно за тях Светата Църква ни напомня днес и прославя техния подвиг.

И днешният ден ни учи да не гледаме външността на човека. Ние сме привикнали да смятаме, че жената е слабо и крехко създание. Като правило, такива характеристики като твърдост, безстрашие, мъжество се отнасят именно към мъжете, а не към жените. Но да видим какво се случва: когато Господ е предаден в Гетсимания, Той се оказва изоставен от всички. Когато Го водят на разпятие, край Него са само тези най-слаби и крехки жени, които не се побояли от никого и от нищо. Те са заедно с Него до последния Му дъх.

А когато Господ умира, редом с него се оказват още двама човека, които едва ли от пръв поглед бихме могли да наречем последователи Христови. Йосиф и Никодим никога не са следвали Христос. Никодим бил високопоставен фарисей и той два пъти тайно през нощта се срещал със Спасителя, разговаряйки с Него и опитвайки се да разбере що е истина. (Ин. 3:1-21) А за Йосиф Ариматейски всякакви упоменавания срещаме едва след като Христос е вече умрял. Именно той не се побоял да отиде при Пилат и да поиска тялото на Христос, за да може то да бъде погребано. И го погребал не къде да е, а в същия този гроб, който той бил приготвил за самия себе си. В тази пещера, която била пригодена именно за неговото погребение (Ин. 19:38-42)

Ние сега не разбираме колко е било ценно и важно това. Не само да прояви мъжество, не само да прояви смелост и верност към Христос, даже когато Той вече е мъртъв, но и да пожертва нещо твърде ценно, защото гроб изсечен в скалата бил твърде скъп. И в древността тези гробове се използвали многократно. В един и същ гроб, в една и съща пещера погребвали не един човек, а могли да погребат семейство, могли да погребат още някакви родственици. Понеже хората не можели да си позволят да имат за себе си отделно погребение.

И ето Йосиф отдава това, което приготвил за себе си. Отдава го на Този, Който вече умрял. И изглеждало, че вече няма никаква надежда, че Неговото учение по някакъв начин ще бъде продължено. Понеже всички най-близки Негови ученици се разбягали. Никой не е останал край бездиханното тяло освен тези слаби жени, които и тук били редом с Него.

Днешният ден ни показва това, което обикновено не виждаме в човека – човешката душа. Понеже зад външните проявления, по които ние обикновено съдим за човека, ние не можем да направим правилния извод за това колко тънко е устроена неговата душа. И от примера на днешните свети мироносици ние виждаме как зад тяхната крехкост и слабост се крие твърда и силна вяра. Вяра, която е по-силна от вярата на апостолите. Вяра, която съпровожда Христос винаги както и в Неговия живот, когато те незабележимо Му служели, съпровождайки Го в Неговите пътешествия, така и в Неговата смърт, когато Той умрял и изглеждало че няма кой да погребе бездиханното Му тяло.

Спомняйки си за тях, нека се молим и в нашия живот да има такава силна и крепка вяра. Бог да ни укрепява и да ни помага да бъдем винаги заедно с Него. Така че, колкото и да ни е тежко, (а ние можем да си представим колко е било тежко на мироносиците и на Пречистата Дева да видят мъртъв Този, Който вършел чудеса, Този, Който възкресявал умрели, Този, Който за тях бил не просто човек и не просто пророк); но и ние в своя живот, когато ни е тежко, трябва да имаме същата тази най-твърда вяра и основа, върху която и да се изгражда нашият живот. Да даде Бог, учейки се от техния пример, да вървим винаги след нашия Господ, Който умрял и възкръснал за нас.

Амин. Христос воскресе!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
https://красногорсксобор.рф