ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 4-ТА СЛЕД ПАСХА, НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Теофан (Ашурков)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Христос Воскресе! Имало, съществува и сега в Йерусалим къпалня при Овчи порти. Там имало пет притвора. Стотици болни се намирали в тях, очаквайки възможността първи да влязат във водата на къпалнята. И сред множеството болни имало човек, поразен от паралич от 38 години. Сам той не можел да допълзи до къпалнята и само чакал и чакал, години и десетилетия, без да губи надежда. Вие можете да си представите за 38 години колко изцеления се случили пред неговите очи, колко пъти той виждал как човек се потапял във водата или го потапяли, и той получавал изцеление – такава картина той виждал година след година.

Очевидно, той имал крепка вяра. Не е казано той да е роптаел против Бога, да е укорявал или осъждал някого. Когато дошъл Господ Иисус Христос и видял този болен, Той се обърнал към него: „Искаш ли да бъдеш здрав?” „Ти питаш искам ли да бъда здрав? 38 години това желая, 38 години страдания и надежди. И всичко е напразно, защото нямам помощник, който би ме взел, когато ангелите раздвижват водата, да ме пусне в къпалнята”. И Христос казва: стани, вземи одъра си и ходи.

Кой може да разбере този нещастник, който 38 години лежал разслаблен и изведнъж почувствал в нозете и ръцете си сила? Не вярвайки на самия себе си, той става, взима своята постелка и тръгва. Но било събота и според юдейския закон в този ден не трябва нищо да се прави. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. За какво свидетелства това? Този бивш разслаблен разбирал, че дарувалия му изцеление е по-горе от закона за съботата. Понеже Той е казал: съботата е за човека, а не човек за съботата (Мк. 2:27). Тогава юдеите попитали: „Кой е Този?” Но Христос вече се отдалечил, разтворил се в тълпата.

След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. При първата среща Господ не казал за какво този човек бил наказан, но сега напомнил: „Повече не съгрешавай”, т. е. посочил само на него, без да го изобличава пред всички, че причина за болестта били някакви грехове.

Скъпи братя и сестри! В светото Евангелие няма нищо, което да има отношение само към този момент. Да, имало историческо събитие – изцелението на разслабления. Какво отношение има това към нас? Но нима ние не сме разслаблени от греховете и пороците? Ако нозете са твърди, ако крепко стоим, тялото е крепко и силно, но душата бива разслаблена от грехове. Нерядко и нашето тяло страда. Ето тази болест, коронавирусът, погледнете: без да гледа на постове, на пари, на физическа сила за един миг поразява човека. Това говори колко сме уязвими.

Струва си да обърнем внимание на този разслаблен. Понеже понякога ни застига скръб и ние започваме вместо да възлагаме надежда на Бога да роптаем и да Го хулим. Не носим своите скърби с осъзнаване на греховете си, а в горделивостта си предявяваме сметка на Бога, както в дните на тази тлетворна епидемия. Ние роптаем, ние не спазваме елементарни мерки за безопасност, безразсъдно излагаме себе си и другите на смъртна опасност. Но при това виним околните и роптаем против Бога: защо Господ ни е изпратил тази болест и тези скърби?

А погледнем живота си, а погледнем около себе си, какво става с нас. Навярно, съвестта ще ни подскаже, че твърде много неправди се вършат. Безразборни блудства, корист, ненавист, завист, злоба – най-долните човешки страсти се развихрят и се считат за достойнство в този свят. А ние питаме: защо? Ние навличаме на себе си тези нещастия, нарушавайки не само Божиите закони, но и природните човешки норми.

Слушайки днешното Евангелие за изцелението на разслабления, получил изцеление и наставление от Христа: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Ин. 5:14), нека помним, че от ропота по време на скърби или нещастия няма да ни стане по-леко. Ако пък ние с търпение приемем това като Божие допущение за нашето отстъпничество и се обърнем с надежда и молба към Бога, тогава непременно ще ни е по-леко да понесем тази болест. И времето ще върви по-бързо, защото времето за здравия човек е като бързокрила птица, а времето за болния се забавя.

Да даде Бог да се изцелим и в личния си живот. Ако сме здрави телом, тогава от разслаблеността на душата, за да не ни застигне заради греховната разслабленост на душата болест на тялото, да разберем, че здравето е там, където е Бог и където Неговите норми се изпълняват. Да ни бъде за урок това евангелско повествование и напомняне, че в каквато и да е скръб да сме се оказали, нашият Бог на любовта и милосърдието винаги ще ни помогне. Понеже той е казал: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Мат. 7:7). Амин. Христос воскресе!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
https://tatmitropolia.ru