ЕДИННИ В ГЛАВНОТО. Празникът на първовърховните апостоли Петър и Павел

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Николай Струков

Скъпи братя и сестри! Светите първовърховни апостоли Петър и Павел били много различни хора. И, съответно, тяхното мисионерско служение било различно…
Aпостол Петър бил прост, беден човек, рибар, но  характерът му бил импулсивен. Бидейки сред апостолите,  навярно, най-старши, той имал юношески темперамент. Именно той на Тайната Вечеря възкликнал: „Всички се отрекоха – аз няма да се отрека!” А когато на брега на Галилейското море той видял Възкръсналия Христос, скочил от лодката в морето и заплувал към брега да Го срещне. А как горчиво ридаел, когато чул крясъкът на петела?! Той бил импулсивен, но искрен във всичко човек.
Апостол Павел е негова противоположност. Той произхождал от богато еврейско семейство. Само богати евреи могли да си купят римско гражданство по това време. Имал блестящо образование. За разлика от апостол Петър, за когото иудеите казвали: „Той е безкнижен човек”, апостол Павел бил книжовен.

Бидейки толкова различни, тези двама първовърховни апостоли носели благовестието в света за Христа по съответен начин. Сам апостол Павел изразил това със следните думи: „Както на Петър принадлежи благовестването сред обрязаните, така на мен принадлежи благовестването сред необрязаните”. Апостол Петър проповядвал, основно, сред иудеите, но Господ го пратил  в дома на Корнилий стотника, езичника. Дава му се видение, че никого и нищо не трябва да се счита за нечисто, защото Господ всичко е осветил. И Петър пребивава в Рим, където става основа на Римската Църква, неин камък.
А как стояли нещата при апостол Павел? Павел се опитал да проповядва сред евреите, но у него нищо не се получило. Били го с тояги, хвърляли по него камъни и, уморен от опитите да обърне към Христа съплеменниците си, той отърсил дрехите си и тръгнал да проповядва на езичниците. И той става истински апостол на народите, апостол на езичниците. Той обърнал към истинската вяра огромно количество хора. Иудеите ненавиждали Павел като дезертьор от техния лагер в лагера на християните. И даже имало група иудейски фанатици, които дали обет да не ядат, да не пият, докато не убият Павел.
Така тези двама различни човека вършели едно общо дело. Те станали едно и в смъртта. Апостол Павел, като римски гражданин, бил осъден на почетна смърт чрез отсичане на главата. Римските граждани не били измъчвани, винаги им се предлагало безболезнено смъртно наказание. Апостол Петър нямал римско гражданство, затова решили да го разпънат като въстанал иудей, избягал роб. Но възрастният Петър казал: „Аз съм недостоен да бъда разпнат като моя Божествен Учител. Разпнете ме с главата надолу”. Предложението позабавлявало римските центуриони и те се съгласили. Така светите апостоли оставили този свят…
Но Църквата оцеляла и продължавала да свидетелства за Христос. И твърда основа на Църквата станали светите апостоли, сред които, като ярки звезди на духовния космос, сияят първовърховният апостол Петър и първовърховният апостол Павел. Те са символи на непоколебимостта на християнската вяра.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.p-blagovest.ru