ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ПРОРОК ИЛИЯ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Епископ Теоктист (Игумнов)

 

В деня, когато честваме паметта на пророк Илия ние чухме от Евангелието, че възторгът и удивлението, с които жителите на Назарет слушали словото на Христа, мигновено се сменили с ярост и гняв при упоменаване на Божията милост, която била оказана на благочестивите езичници.

Всъщност, в тази промяна няма нищо удивително. Малцина народи са напълно свободни от усещането за собствената си национална изключителност. Твърде често доброто познаване на история довежда човек до противопоставяне на сънародниците му. Христос Спасител напомнил на Своите слушатели само два неблаговидни исторически епизода.

Първият бил свързан с всеобщото отстъпничество на Израиля от Единия Бог и наказанието за това отстъпление било страшна суша и, като следствие, глад. Гладували всички. Но пророк Илия бил пратен от Бога не при една от израилските вдовици, а при финикийка в Сарепта Сидонска. То ест, при езичница, която нямала никаква представа за Единия Истински Бог. Бог по молитвите на пророк Илия устроил така, че в нейния дом не свършвали брашното и маслото по време на сушата, но преди това той сам поискал от нея храна и тя му дала последната, всичко, което имала. Дала, водена изключително от обикновено човешко състрадание и милосърдие. В правоверния Израил мнозина гладуващи, потъпквайки всякаква нравственост, вместо да се покаят продължавали да се покланят на езическия бог Ваал и, освен това, вършели най-страшни престъпления, по-отвратителни и по-ужасни от които не може да има, например, канибализъм. А в езическата Сарепта тази вдовица служела на пророка Божи, който, разбира се, не могъл да не я научи да се покланя на Единия Бог.

Второто велико чудо се състояло в това, че пророкът възкресил умрелия син на тази жена. С тези чудеса Илия показал, че силата Божия превишава естествените закони, защото и гладът бил преодолян, и смъртта победена по неговата молитва.

Примерът на вдовицата показва, че за приемане на вярата е достатъчно само открито сърце, че вярата не се нуждае от потвърждение с някакви свръхестествени събития и чудеса. Вярата в голяма степен зависи от нашето желание и съизволение, отколкото от каквито и да е доказателства, нали и вдовицата още преди Илия сътвори чудото на възкресяването го приела в своя дом, отдала последното, макар да имала син, за когото била длъжна да се грижи.

Христос Спасител привежда примера с пророк Илия и вдовицата от Сарепта Сидонска неслучайно: човек приема истината не поради нейната външна убедителност, не заради чудеса, а защото сърцето му е предразположено за нейното приемане. Ние не можем да оправдаваме своето нехайство с отсъствието в нашия живот на чудесни явления, които биха ни заставили да станем ревностни християни, днешният евангелски откъс ни призовава да се стараем да приемем учението на Спасителя, както финикийската вдовица приела пророк Илия.

Ако пък започнем да търсим особени доказателства, може би, не чудеса, но, например, особени наставници или условия за своето спасение, тогава ще се уподобим на тези иудеи, които отхвърлили пророк Илия, а Самия Господ изгонили.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
http://hram-sergiya.ru