ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Алексий Зимовец

 

В името на Отца и Сина и Св. Дух! Днес, братя и сестри, ние с вас чухме от евангелското четиво разказа на апостол Матей за изцелението на разслабления, т. е. на парализирания човек. Повествованието на апостол Матей съществено се отличава от изложението на това събитие у апостол Лука, то е по-кратко и сдържано. Но и тук акцентът е поставен на най-главното, което едновременно и поразило, и възмутило околните – Иисус не просто изцелил болния, Той още и заявил, че опрощава греховете му. Намиращите се там книжници се възмутили в своята учена горделивост и започнали да си мислят, че Иисус богохулства.
И тогава Христос директно ги изобличава, разкрива мислите им и с това открива за тях Своето Божествено всезнание: „
защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си” (Мат. 9:4-6).

Станалото веднага чудо на изцелението, вероятно направило на околните силно впечатление, и още веднъж потвърдило връзката на болестта с греха. Сега в лексиката на мнозинството от хората липсва такава дума и понятие като грях. В реда на нещата е да оскърбиш, да нагрубиш, да откраднеш, с лекота да извършиш плътски грях. И се налага да признаем, че обществото на евреите по времето на Христа било нравствено по-здраво.
Да си припомним как Христос спасил жената хваната при прелюбодеяние. Той казал на фарисеите, жадуващи разправа – смъртно наказание: „този, който няма грях, пръв да хвърли камък върху нея.” Всички, мълчейки, се разотишли. Струва ни се, че сега не биха се разотишли… Това може да говори за това, че съвестта у хората в тези времена била по-изострена. Разбира се, нямало никакво тайнство на изповедта, но представата за греха била много развита. Грехът можел да бъде опростен само от Бога, но за да загладиш греха, нужно било да принесеш на Бога жертва.
И все пак поведението на тези книжници ни показва: единственото, с което се родее днешното общество с обществото на хората от времето на земния живот на Спасителя, това е горделивостта – аз зная всичко и най-добре от всички: в религиозния живот или в политиката или във военното дело, и лежейки на дивана, аз с лекота мога да разсъждавам за всякакви сфери. Ето така и тези книжници започнали с високомерие да обсъждат думите на Иисус за опрощение греховете на разслабления – кой е Той, та да отпуща грехове? и къде е тази очистителна жертва за грях? Заслепени от своята ученост и гордост те не видели, че пред тях стои Самият Бог, те не видели, че и жертвата вече е принесена – това е любовта на близките на този разслаблен.
И тук още едно от проявленията на горделивостта, когато ние не само не забелязваме своите простъпки и пропуски, а сме напълно уверени, че правим всичко безусловно и безупречно правилно, а ето заобикалящите ни хора, меко казано, правят всичко не, както трябва. Това е като да хвърляш на земята двадесет фаса на ден и да се възмущаваш, че в града цари мръсотия. Ние сме готови да обвиняваме всички и във всичко, чак до правителството и президента, а сами никога не ще видим, че за много от нашите неприятности сме виновни само ние самите. Но да се вгледаш в себе си е безкрайно трудно, непоносимо болно, и тогава ние подобно на тези книжници внимателно следим за всяка дума, постъпка – къде ще сгреши или направи пропуск ближният, или, още по-лошо – нашият съперник.
Но този път е безплоден и вреден за нашите души. Има забележителна пословица – с чужди грехове свят не ще станеш. Нещо повече, както и в тази евангелска история, когато книжниците се оказали посрамени от станалото чудо, така и тези, които вместо да изкореняват своите недостатъци, търсят и осмиват недостатъците на ближните, също в крайна сметка ще се окажат в много неудобна ситуации. Нека, братя и сестри, да помним думите на апостол Петър:
Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (1 Петр. 5:5). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 

Източник: 
http://paraskeva-vlg.ru/