ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ СЕДМА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Архимандрит Теофилакт (Безукладников)

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Току-що, братя и сестри, чухме повествованието на светия апостол и евангелист Матей, в което се разказва как Господ, по време на Неговата проповед, бил следван от двама слепци, които Го умолявали да ги изцели, да им даде здраве, за да могат да виждат. Когато Господ влязъл вкъщи те, не спирали да Го молят за това. Господ пък им задал въпрос, който звучи много често, преди всяко извършено от Него чудо: „Вярват ли те, че Той може да сътвори това?” И когато те отговорили, че вярват, че Той може да ги направи зрящи, Господ казал: „Нека ви бъде по вашата вяра”(Мат. 9:29) и ги изцелил.

По-нататък Евангелието разказва, че когато тези двама изцелени слепци излезли навън, при Господа Иисуса Христа довели бесноват ням човек. Неговата бесноватост се проявявала в немота,  Господ изцелява и него.

А по-нататък апостол Матей казва вече такива общи думи, които обединяват много неща от земния живот на Господа Иисуса Христа в периода на Неговото обществено служение: „И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа” (Мат. 9:35).

На тези думи трябва да се спрем, братя и сестри. Господ с цялото Евангелие и, особено, с тези думи дава отчетлив пример и много ясно указание за нашия собствен живот. Погледнете Господа Иисуса Христа: предмет на Неговото внимание, грижи, любов били и князете иудейски, и някой си Закхей, и хананейката - и знатни, богати хора, и абсолютно бедни, никому непознати. Ако погледнем по-внимателно на земния живот на Господа, на тези с които Той общувал, към които насочвал Своята любов, на които Той помагал, тогава ще видим, че това са абсолютно различни хора, от различни съсловия, Той не се вглеждал в никакви земни, човешки различия. Това е и главната тема на днешното евангелско четиво.

Ние, подобно на Христос, трябва също така в своя земен живот да насочваме своята любов към всички. Първият йерусалимски епископ, апостол Иаков, казва: „Ако можеш да направиш на ближния добро и не правиш това, тогава ти си съгрешил” и по-нататък, изобличава, казвайки: „Погледни на своето сребро и злато, какво е това? Това е тази заплата, която ти не си въздал на работника. Затова това злато или сребро ще ръждяса и ще ти бъде като изобличение, за твоята собствена погибел”. Изобличавайки с тези думи първите вярващи християни, този апостол ни учи на това, на което е учил апостолите Сам Христос. Те в пълна степен приели този подход към живота – да насочват своята любов към всички, да разпростират внимание върху всички, да вършат добри дела на всички.

Какво иска да ни каже с това Господ? – Че всички хора, живеещи на земята, са едно семейство. Понеже, даже ако погледнем чисто физиологически, ние всички сме произлезли от Адам, ние всички сме били в неговото семе, ние всички сме братя и сестри в пълния смисъл на тази дума. Затова нашите добри дела трябва да се разпростират върху всички, въпреки различията, които ние сами, хората сме, установили тук, на земята, по нации, държави, съсловия. Евангелието е над всичко това и ние трябва да бъдем над това.

Господ ни учи, ако правим някому добро, а в отговор не виждаме веднага в негово лице приятел, не получаваме топлота, не значи, че трябва да спрем да вършим добрини. Това говори, че сърцето на този човек, комуто вършим добро, действително, е много силно вкаменено – това е голям каменен или леден блок, който от един път, с едно добро дело няма да разтопиш. Това означава само, че трябва на човека, който въстава против нас и ни вреди, да сторим добро много пъти, докато то не разтопи неговото сърце. Това многократно вършене на добро ние трябва да възприемаме като борба или победа на доброто над злото. И ние трябва да се радваме, да ликуваме и да сме щастливи, че имаме възможност да участваме в тази борба.

Твърде много хора не разбират думите от Евангелието:  „…Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата” (Мат. 5:39). Това място е иносказателно, защото да удари по дясната буза може само левичар. Йоан Златоуст казва, че това място трябва да се разбира не в буквалния смисъл на думата (макар, понякога, да става и така), а в преносния. И, тълкувайки го, казва: „Не побеждавай злото със зло, но побеждавай злото с добро”. И днешното Евангелие също свидетелства за това. Християнинът, всеки от нас, трябва да има, ако говорим със светски думи, активна житейска позиция. Ние не трябва мълчейки да реагираме, или въобще да не реагираме на това, което става около нас. Ние трябва да действаме активно, а именно, - с любов и доброта, знаейки и помнейки, че именно така действал Иисус Христос. Той и учел, и изцелявал хората, и обличал, и хранел, и правел това постоянно.

Братя и сестри, нека вечният образ на Христос твърдо да се въдвори в нашето съзнание, да се всели в нашето сърце, да живее в него, и ние също да живеем в Христа. Тогава, както е казал свети праведен Йоан Кронщадски, озаглавил така една от своите книги, и у нас ще се получи „Моят живот в Христа”. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.n-jerusalem.ru