СЛОВО В НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Меркурий (Иванов)

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сърдечно приветствам всички вас с неделния ден, който Светата Църква нарича Неделя преди Въздвижение на Кръста Господен. Словото Божие донася до нас:. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”.

Ние често говорим за Божията любов към света и се опитваме да съизмерим любовта на Бога със своето отношение, със своята любов към Него, и считаме, че ако спазваме поста, молитвеното правило, ходим в храма, това е и проявление на нашата любов към Бога. Но съвсем друго чувство чака от нас Господ, – чувство, съизмеримо с тази любов, която проявил Господ по отношение към света. Синът Божи бил предаден на страдания, на Кръстни мъки, за да покаже пътя на спасението, за да умъртви в човешката плът греха, та отново да могат да се отворят за падналото човечество вратата на Царството Божие.

Ако се замислим над тези думи, тогава можем да направим аналогия със своя собствен живот. Колко трябва да обичаме света или Отечеството, за да предадем своето дете на страдания за този свят? Светът може да бъде спасен само с любов, превъзхождаща нашето човешко разбиране. Подобна любов чака от нас Господ. Любов жертвена, свята, не в нега и разслабленост, но в съсредоточаване на нашите сили, и физически и духовни.

Бог чака от нас трудове, защото в трудовете се проявява любовта. Тя не е в думите, не е в помислите, светият апостол казва: „Покажи ми вярата си от твоите дела”. Нашата любов към Господа трябва да бъде засвидетелствана с любов към ближния, с нашите трудове, търпение, кротост, християнски живот. Ако ние казваме, че обичаме Бога, но в нашето битие липсват добри дела, тогава, разбира се, това са празни думи.

Когато на празника Въздвижение на Кръста Господен пристъпим към святото животворно дърво, нека помним тази любов Божия към всеки от нас, която все още се проявява в нашия живот. С тази любов живее и се движи Светата Църква,– с любов, граничеща със самопожертване.

Нека Господ да укрепява всички нас със силата на Честния и Животворящ Кръст, пазейки ни от лукавство и прелъстяване от дявола, пазейки нашия ум в трезвост, вярата ни – в цялостност, а живота ни – в мир и любов.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.rostoveparhia.ru