ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ВРАГОВЕТЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Павел Великанов

 

Законът, по който живеело ветхозаветното човечество, бил достатъчно прост. Този, който спазва заповедите, е праведник пред Божието лице. Този, който ги нарушава, е грешник. Съответно, всяко нарушение на закона би трябвало да бъде наказано. И това не е само изискване на естествения нравствен закон, но е изискване на Бога. Око за око и зъб за зъб – само по такъв път изглеждало възможно преодоляването на греховността на човека и разпространението на тази греховност наоколо.

Думите на Спасителя, които ние току що чухме, на пръв поглед може да изглеждат като преодоляване или даже разрушаване на този, както ни се струва, непоклатим вековен закон на справедливостта. Как така? Ако ме ударят, не трябва да отговарям? Ако пък ми правят зло, не трябва да отмъщавам? Ако ми отнемат пари, или аз самият ги дам назаем и може да не ми ги върнат, не трябва да си ги искам обратно?

Всъщност Спасителят съвсем не разрушава установения някога закон на справедливостта, но Той преодолява условността на нашите човешки отношения. Нали ако аз мога да покрия с милост чуждия човешки грях и не правя това, значи съм роб на закона.

Ако кратко сведем цялата същност на християнството в една дума, то тази дума ще бъде не „сила Божия”, не „всемогъщество”. Това ще бъде думата „милост”. „Бъдете милосърдни, както е милосърден вашият Отец Небесен”. И затова несъпротивлението на злото със сила в християнството произтича съвсем не от неспособността или нежеланието да преодоляваме това зло. Нищо подобно. Напротив, ние искаме и знаем как трябва да преодоляваме злото, но не искаме да ставаме частички, които умножават това зло, опитвайки се да прикрием с дребното зло голямото зло.

Христос ни е дал прекрасен инструмент за съпротивление на злото. Негово е правилото – „не прави на другия това, което не искаш да ти сторят на тебе”. И внимателно размишлявайки над тези думи на Спасителя, ни става ясно, че на пътя на разпространението на злото всеки от нас трябва да се окаже последна точка. Точка, но не стъпало – за да не се развива и преумножава това зло.

Обиждат ли те – търпи. Не ти връщат пари – прости. Надига ли се в душата ти вълна от праведен гняв пред лицето на очевидния грях – успокой се. Понеже всеки от нас е такъв грешник, както и всички останали. Ако във всеки от нас злото прекрати своето развитие и разпространението, тогава действително ще се уподобим на Бога в Неговата милост.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.pravmir.bg