СЛОВО НА ПРАЗНИКА СЪБОР НА АРХИСТРАТИГА МИХАИЛ И ОСТАНАЛИТЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние с усърдни молитви се обръщаме към Светите Архангели и Ангели, към своя Ангел-пазител и към духовните сили. Днес всеки православен човек празнува деня на своя Ангел, на този Ангел, който е бил даден на човека при Кръщението – Ангела-пазител.

Защо на човека е нужен Ангел-пазител? За да може човек да води духовна борба. Нали временният живот на човека на земята – това е особен път, – път на духовна борба на човека със злото. Ако човек не се бори със злото, злото го побеждава и човек става роб на злото. И злото свива за себе си гнездо в сърцето на човека, прави от човека дом на злото и човек разпространява това зло върху другите хора. И тогава за такива хора казват, че са духовно мъртви.

В света е дошъл Спасителят Господ Иисус Христос, за да освободи човека от робството на злото. За да не бъде човек окован с веригите на греха, за да не царува в сърцето му дяволска горделивост, самолюбие, егоизъм, а да царства Светлината Божия, вярата, надеждата и любовта.

Сам човек самостоятелно не може да придобие това и затова Светата Църква, която основал на земята Спасителят на света Господ Иисус Христос, води човека по този път на борба. Човек самостоятелно, без Църквата Христова, не може да води духовна борба против злото. Зло ще се окаже по-силно от него, ако човек ще се уповава и надява на своите слаби сили. Но ако човек ще бъде с Бога, ако Ангелът-пазител ще води човека за ръка през неговия живот, даже ако човек в своята борба и да бъде понякога победен от греха и да падне, и да съгреши, Ангелът-пазител ще го изправи, Църквата Христова ще го изправи, Сам Спасителят на света Господ Иисус Христос дава сила на такъв човек, за да пребъдват в душата му мир и любов.

Скъпи братя и сестри! Ние сме призвани към духовна борба. Всъщност, понятието „духовен живот” означава и духовната борба. Ние сега много слушаме и по радиото, и по телевизията, и в разговори на така наречените „интелигентни” хора разсъждения за някаква „духовност”. Казват: „Нужно е да има духовност; в обществото да има духовност, в книгите да има духовност” – и ето всички употребяват тази дума, сами не разбирайки какво е значението на тази дума. На всеки ли „дух” може да се вярва? И всяко ли „духовно” действие е насочено към добро? Ние току що чухме с вас Светото Евангелие и в него се разказва как въз-радваните ученици Христови отишли при Иисус Христос и започнали да Му се хвалят, да се радват и казват: „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам”. А какво им казал Господ? Той казал: „Видях сатаната, как падна от небето”. То ест Той им сочи, че само по себе си проявата на духовна сила още не значи, че тази духовна сила е насочена към добро. „Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; – казва Господ Иисус Христос на Своите ученици – а радвайте се, че имената ви са написани на небесата”.

Това е предупреждение към нас колко внимателни трябва да бъдем към всякакви духовни явления, които се случват в живота. Нали силата на злото е също сила духовна и злото започва с действия в духовния живот на човека. Когато човек започва да чувства своето превъзходство над другите хора, когато в сърцето на човека се появява мисълта, че той е по-добър, по-умен от другите, когато в сърцето на човека се появява жестокост, жестокост по отношение на тези, които страдат, – това е проява на духовното зло в сърцето на човека. Колко различни лъжеучители има сега, които казват, че ще ни научат на духовен живот, канят ни на свои събрания, подхвърлят ни листовки в пощенските ни кутии, предлагат ни на улицата разноцветни книжки и все ни говорят за „духовност”. Ето тук трябва да си припомните думите от Свещеното Писание за това, че не на всеки дух трябва да се вярва (1 Ин. 4:1). Къде е истинската сила на Духа Святаго? Там, където е Творецът на света и Създател, където е пътят на спасението и пътя на живота, където е Сам Спасителят Господ Иисус Христос, т. е. в Църквата Христова. Знаейки, че за нас е трудно даже да разпознаем силата на злото, трудно е да направим избор, е лесно да бъдем съблазнени, Господ създава на земята Своята Света Църква, в която Той пребивава през всички дни до свършека на света и „портите адови няма да ѝ надделеят” (Мат. 16:18).

Скъпи братя и сестри, вие чухте сега от Светото Евангелие, че Господ на нас, вярващите в Него, е казал: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди”. Вслушайте се в тези думи. Нали с нас е Бог! Нищо не е страшно за нас. Никой не може да победи човека, който живее в единство с Бога. Нищо не може да повреди душата човешка, в която Дух Свети пребивава. Никой не може насила, без волята на човека, да го заведе в ада. Понеже Сам Господ Иисус Христос е отдал живота Си на Кръста за това ние, вярващите в Него, да не погинем, но да имаме живот вечен (Ин. 3:16).

Затова в днешния ден, чули това благовестие, словото Божие, нека твърдо да следваме Светата Църква Православна, нека с увереност в непреходността на словата Господни, да бъдем верни дъщери и синове на Църквата Христова. Нека молим Ангела-пазител никога да не отстъпва от нас, но да ни дава сили да настъпваме на всяка сила вражеска. А ако ни се случи да паднем или да съгрешим, нека помним, че има Тайнство Покаяние и Църквата Христова ще ни изправи и укрепи, и ще ни даде сила да живеем във вярата, надеждата и любовта с нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава во веки веков. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев