ГРЕХОВЕТЕ ЗАКРИВАТ ОТ НАС БОЖИЯТА БЛАГОДАТ, ПРАВЯТ НИ СЛЕПИ Проповед в Неделя 36-та след Петдесетница

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йерей Георгий Опарин

 

На какво ни учи днешният евангелски откъс за изцелението на Йерихонския слепец (Лк. 18, 35-43)? Ние всички сме подобни на този слепец, ние с вас и бедни, и слепи. Ние можем да бъдем неимоверно богати, ние можем да властваме над целия физически свят, но душевно си оставаме бедни. Ние можем физически да сме зрящи, прекрасно да виждаме, но душевно можем да си останем слепи. Защо става така? Поради нашите грехове. Греховете закриват от нас благодатта Божия, правят ни слепи. Ние живеем в тъма, живеем без Бога, макар да ходим на църква, молим се, изповядваме се, причастяваме се. Как да се изцелим от това? Изцеление ни предлага днешното Евангелие. Нужна е жива и гореща вяра, както у този слепец. За да се изцелим от нашата слепота, за да станем живи, а не мъртви, за да живеем като православни, а не като езичници. Ние с вас можем да ходим на църква и да вършим всичко, което се полага, но заедно с това да оставаме езичници, защото православни ни прави, преди всичко, вярата. Нито молитвите, нито изповедта, нито причастието могат да ни направят православни, ако нямаме жива и гореща вяра, пламенна душа и пламенна любов към Бога.

Следващата неделя ние ще чуем Евангелието за Закхея – това е първият призив за Поста с главна буква. Защо ни е нужен постът? Това е основното условие за нашето спасение. Това е основното условие за нашия живот в Господа Иисуса Христа. Без поста да се спасим е невъзможно. Но постът – това не е въздържание от някаква храна. Постът – това е, преди всичко, духовен живот, дълбок и непрестанен. Ние с вас наистина трябва да постим непрестанно. Постът трябва да бъде постоянно съдържание на нашия живот. Поради нашите немощи Църквата е определила само четири поста в годината. Но за да бъдем с Бога, трябва постоянно да се намираме в пост и молитва. И при това молитвата трябва непременно да се предшества от пост. Без молитва постът е нищо, той нищо не ни дава. Самата молитва, дълбока и внимателна, именно тя ни дава Божията благодат, която ни насочва и как да се молим, и как да постим. И затова, скъпи братя и сестри, с наближаването на Великия пост Църквата, обръщайки се към нас с четивото за слепия и беден, но с такъв богат и пълен живот, човек, се моли заедно с него: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме” (Лк. 18:38). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев



Източник: 
www.pravchelny.ru