Днес Църквата възпоменава светия мъченик Трифон. Неговият страдалчески подвиг за Христа се състоял през 250 година при император Деций. Въпреки младата си възраст, той бил много обичан от своите съселяни – те виждали в свети Трифон любовта Христова. Тази любов свети Трифон обилно изливал върху своите ближни; тази любов го извела и към подвига на мъченичеството. Не е ли мъченичеството някаква древна романтика, останала на страниците на житията на светиите? От време на време падналият свят много осезателно напомня на християните в каква „симфония” се намира по отношение на Христовата Църква? Ние с вас живеем в такъв исторически период, когато явно мъченичество няма. Но точно в тази ситуация от християнина се изисква най-истинско изповедничество, само че съвсем не някакво книжно, а ежедневно. Днес, за да бъдеш християнин, навсякъде се налага да вървиш против течението. Да пазиш целомъдрие – да вървиш против сегашния стил на култура и общуване между хората. Трезво и евангелски да оценяш историята и съвременността – да вървиш против пропагандата и наслагващата се обществена митология. А най-трудно от всичко е да бъдеш днес просто нормален, порядъчен и добър човек. Утешение за нас е това, че такива християни са нужни на Христа и Неговата Църква. Мъченическата степен е висока, едва ли ще ни стигнат за нея сили; ние можем само да се смиряваме по отношение на мъченичеството. Но ежедневното изповедничество, нравствено, евангелско, за което бе казано, е напълно в нашите ръце и по нашите сили.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев