ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Архимандрит Мелхиседек (Артюхин)

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешната притча ни насочва към крайната цел на поста, към която трябва да се стремим: ние трябва да постигнем най-голямо смирение пред Бога.

Ето Господ с днешната притча ни казва: колкото и големи неща в живота да сме направили – добри дела, милосърдие, изпълнение на евангелските заповеди, пост, молитва, бдение, любов към храма, милостиня – всичко това в края на краищата, даже добродетелите, може да стане причина за тайна гордост, за превъзнасяне. И тогава всички тези наши трудове ще се зачеркнат, както те били зачеркнати у днешния фарисей, който действително бил праведник. И нещо повече, Господ в Евангелието казва: „ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно (Мат. 5:20).

Ние сега с такава лекота хвърляме фразата: „Ето той бил фарисей!”... Оказва се, по начина си на живот фарисеите били ревностни хора, те обичали Писанието, стараели се да го изпълняват до йота, до буквата, живеели с вярата на отците, проявявали ревност за поста, за молитвата, за десятъка, за милостинята. Той правилно казва за себе си това: „Господи, благодаря Ти, че върша всичко това”, а после казва: „Благодаря Ти, че не съм като като тоя митар!” (вж. Лк. 18:11-12). Отначало поблагодарил на Бога правилно, а после осъдил човека, и не само осъдил човека, но целия му живот.

Авва Доротей казва: има голяма разлика – да кажеш: „Човекът открадна” или „Той е крадец”; да кажеш за човека, че той пие или че той е пияница; че той е блудствал или че той е блудник. Това е голяма разлика: да осъдиш греха или да осъдиш човека, лепвайки му етикет. И ето Господ ни казва: „Вие сега ще се стремите да придобивате добродетелите на поста и молитвата. Но в никакъв случай никога, при никакви обстоятелства не трябва да се превъзнасяте над тези хора, които не постят, които не вярват, които са далеч от храма”.

Защо? Понеже ние знаем как трябва да се постъпва, а не правим това; а те не знаят, но понякога вършат добри дела и нерядко биват по-добри, по-правдиви, по-милосърдни, по-дружелюбни, отколкото нас. У хора невярващи, но живеещи по закона на своята съвест, ще намерим повече състрадание и другарство, взаимопомощ и приятелство. Затова Господ ни предупреждава нищо и никога да не приписваме на себе си. И Той казва: „кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лк. 17:10).

Господ в Евангелието често ни напомня да не гледаме греховете на другите хора и казва: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:5). Защо има трагедии в семействата? Понеже ние сме фарисеи. Ето осъждаме този човек, който е край нас, не го жалим, а го осъждаме. А старецът Анатолий Оптински пише: „Пожали и не ще осъдиш”. Трябва да се стараеш да бъдеш по отношение към другия човек адвокат, а към себе си – прокурор. Но нали ние сме по-горни, ние знаем как да се разпореждаме с финансите, ние имаме повече естетически вкус, ние сме по-образовани, ние във всичко сме повече, повече. Повече от кого? Жената – от мъжа, мъжът – от жената. Мъжът с жената не могат да се разберат кой от тях е повече! И тогава в семейството се привнася не благодат, не благословение Божие, а разделение. Понеже всички живеят с този фарисейски дух – с духа на превъзнасянето.

Не трябва да осъждаме другите хора, защото не знаем обстоятелствата в техния живот. Ние не сме били на тяхното място. От бедност и от затвор никой не е застрахован. Така могат да се преобърнат житейските обстоятелства, че сам да не можеш да се познаеш. Има такава легенда. Веднъж един ангел се обръща към Бога и казва: „Господи, докога ще търпиш тази твар?” – сочейки един човек, който непрестанно трупал грехове и въобще не се поправял. И тогава Бог сторил така, че този ангел се въплътил и започнал да води подобен начин на живот. И съгрешавал двойно. И тогава Господ му казва: „Добре ти е да съдиш отвисоко. Когато сам се озовеш в тази низина, тогава не се знае как ще започнеш да постъпваш”. Така и ние.

Нека се настроим за духовен живот, да се настроим за христоподражателно смирение. Преподобните оптински старци често повтаряли: „Има ли смирение – всичко има. Няма ли смирение – нищо няма”. Да даде Бог да имаме това смирение и тогава по Божията милост (само по Божията милост, а не според делата, не според добродетелите) и само със смирение да се спасим и да наследим живот вечен. Амин.

 

 

 

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

.

Източник: 
www.eparhia-saratov.ru