Скъпи братя и сестри, поздравявам ви с празника – Тържество на Православието!
А какво е Православие, какво значи да бъдеш православен?
„Отсега ще виждате небето отворено и Ангели да и слизат” – казва Господ (Ин. 1:51).
Ето така.
Православието – това е Небето, отворено за всеки, който откъсва своя взор от земята.
Православието – това не са нашите сили и знания, които, може би, са достатъчно за земни подвизи.
Православието – това е животът, където се побеждава греха, където се преодолява смъртта, където е Бог и в Него е всичко.
И към това голямо дърво на Живота, на Светата Православна Църква, принадлежим и ние с вас, като малки клонки, присадени или още присаждани от Великия Градинар, Който внимателно ни учи да живеем по православному.
Как да живеем по православному? Да обичаме. Да живеем за другите, да служим. Това не е мъдрост, не са някакви заплетени сложни теореми и схеми. Това е простота. Когато човек живее просто, до него има сто ангели.
Православието е училище за живота, в който ние се учим днес и който ни води към вечността.
Днешният чин на Тържество на Православието се извършва, за да ни припомни в какво трябва да сме уверени. Понеже сега всичко е размито. Някой ще каже: „Аз и така мога да се спася, може да живея въобще без Църквата … Аз съм човек добър, аз вярвам, имам си свой бог!..” Така хората престават да разбират в какво вярват. И това е страшно, защото тогава може да сбъркат светлината и тъмнината и да се поклонят не на Бога както и често се случва в света, а на дявола.
Братя и сестри, Великият пост – това е най-доброто, най-благоприятното време да се учим, да се ограничаваме в нещо заради Господа.
Постът – това е време за преосмисляне на своя живот, на своите грехове и падения.
Постът – това е опит на човека да се върне към първосъздадената святост и чистота.
Господ призовава всеки човек към покаяние, предлага му такава възможност и чака искрено обръщане както бащата очаквал обръщането на своя блуден син.
Пред нас са още много недели на поста, и всяка неделя, всеки ден е важен за нашето спасение. Затова и Църквата ни дава един път в годината такова повторение на основите на нашия живот, та да си припомним, да усвоим защо сме тук и защо се наричаме православни.
Нека се молим за нашата Църква. Нека се молим за нашето Отечество то отново да се върне към Христос и несгодите, които преживяваме сега, да допринесат не за помътняване разума на хората, а напротив, за просветляване на съвестта им. Нека се молим и за нас самите в оставащите дни на Великия Пост да преуспяваме в духовното изцеление. Нека се молим Господ да ни укрепи в православната вяра и да ни въведе в радостта на Своето Възкресение. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев