СЛОВО НА ПРАЗНИКА ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

Версия за печат

Приветствам всички вас с празника Връбница! Това е празник, който отделя Светата Четиридесетница, дните на Великия пост, времето за покаяние и съкрушение за нашите собствени грехове от времето, когато вече трябва да се съсредоточим не върху своите грехове и помисли, но всецяло, вседушевно, с умовете и сърцата си да следваме според евангелското слово събитията на кръстните страдания на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Празникът Връбница се възприема от Църквата, може би, особено в последните столетия като някакво тържество Христово, победа на влизащия в Йерусалим Господ. Нали тогава хората постилали своите дрехи на пътя Му, откъсвали клонки от финикови палми, въздавали Му царски почести, възклицавали хвалебни песни с думите на Псалтира: „Осанна Вишний! Спаси, спаси ни сега!”. И това, разбира се, никак не се вписва в това духовно състояние, което в същото време изпитвал Господ. Понеже по време на Неговото влизане в светия град не чули ни една дума от Неговите пречисти уста. Той бил всецяло съсредоточен, бил потопен в Себе си, в размисли, и, безусловно, както казват мнозина богослови, зад хвалебните думи чувал вече съвършено другите думи: „Разпни, разпни Го!”.

Навярно, глупаво би било да си представим, че с влизането на Господа в Йерусалим целият град изпаднал във въодушевление. За това говорят църковните историци, само отчасти намеквайки за някои събития, които в това време станали в Йерусалим. Градът действително бил развълнуван, но ако това вълнение би било толкова откровено забележимо, предизвикателно, то, безусловно, на такова вълнение биха отреагирали римските легионери, които били поставени да следят за порядките. Вълнението било не толкова външно, колкото вътрешно. Двете религиозни партии на фарисеите и садукеите, към които спадали и свещениците, се сблъскали с такива тези, които били поставени от проповедта на Спасителя и извършените от Него чудеса, които показвали тяхната духовно пораженческа позиция. Садукеите не вярвали във възкресението на мъртвите, а Господ възкресявал мъртви. Фарисеите спазвали традициите, а Христос ги нарушавал и говорел, че любовта е по-високо от всяка традиция. И народът, виждайки това, все повече и повече следвал Христос. А фарисеите и садукеите все повече и повече отслабвали своите позиции… Така се родила завист, тя преследвала Христос. Цялото Му съществувание предизвиквало завист.

Тези вълнения в града сред хората изразяват тези духовни настроения, които често навлизат в нашия живот, в нашите сърца. Ние сме наследници на тези, които посрещали Спасителя с палмови клонки, постилали пред Него дрехите си, възхвалявали Го, виждайки в Него избавителя на еврейския народ, освободителя. Но не сме дотолкова безчувствени, че да не разбираме какво става наоколо и вътре в нас, дотолкова сме въвлечени в това движение с Христос или против Него!…

Празникът Връбница ни напомня за две духовни състояния на нашите сърца, привеждайки ни за пример съвременниците на Христос, задавайки въпросите: „Къде са вашите сърца? В каква посока са устремени? Съпричастни ли са те на Христа и готови ли са да Го последват, за да се съпогребат, по думите на светия апостол, а после и да съвъзкръснат с Христос? Ние можем да стоим на богослужения, да слушаме Евангелието за Страстите Христови и да изпълняваме пълните с трагизъм духовни песнопения, но ще бъдат ли нашите сърца изпълнени със състрадание или това ще бъде данък на традициите? Ще можем ли да претърпим несгодите и неудобствата, които ни предлага животът? Ние можем да простим на враговете на Христа, а на своите собствени можем ли? Може би, ние сме готови през нощта да вървим след жените-мироносици, а готови ли сме сутрин да застанем на молитва? Множество въпроси застават пред всеки от нас, на тях трябва непременно да отговорим до деня на Велика събота, за да знаем, ще слезем ли с Христос в преизподнята и ще застанем ли заедно до Него. Или, може би, нищо не ще се случи и няма да се случи и с нас?..

Затова в този ден, когато самата църковна традиция ни дава в ръцете клонки от върба, когато пробуждащата се природа ни напомня за нашето духовно пробуждане, за нашето възкресяване за живот, нека бъдем по-внимателни към всичко това, което става в душите и сърцата ни, за да не останем настрани от идващия към нас Спасител на света. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев