ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! В Страстните дни особено отчетливо си припомняме всяка крачка по житейския ни път, всеки миг, изживян в преходността на времето. Господ, знаейки нашите постоянни прегрешения, постоянната ни измяна на Неговите заповеди, отстъплението ни от евангелските идеали допуска да участваме и да присъстваме на Божествената Литургия.
Нали най-страшното е не в това, че грешим – грехът се умива с искреността на покаянието. Но в това, че сме придобили навик в греха, в това, че грехът е станал за нас привичка и нещо тривиално, обичайно: успал си се за работа или за среща – казваш, че си се разболял или че си попаднал в задръстване; нагрубил си близък – утешаваш се, че ти се е натрупала умора от важни дела; лениш се да дойдеш на служба – нищо, и утре е ден. И така нататък, и тем подобни до безкрайност. Слабият човешки разум може да измисли за себе си всякакви оправдания.

Всички ние: свещенослужители в олтара и молещи се в храма ето вече четвърти ден следваме пътя на Господните страдания и всяка крачка постепенно ни приближава към най-великото събитие в живота на всеки християнин – Пасхата Христова.

По своята милост Бог ни е дарувал възможност всяка година да преживяваме тези дни. Всяка година, идвайки в храма, със сърдечния си поглед виждаме как Господ влиза в Йерусалим; виждаме ликуващия народ, постилащ пред Него своите дрехи; виждаме Иуда, сключващ последната сделка в живота си, Сионската горница и Гетсиманската градина, Пилат и Голгота.

Обаче много често, присъствайки с апостолите на Тайната вечеря, ние си мислим колко яйца да купим; наблюдавайки Петър, който се отрича от Христа, изведнъж си спомняме, че сме забравили да купим козунаци.

Колко често всички тези предпасхални вълнения и суетни завладяват нашите мисли и отвличат нашите сърца от истински важните неща. Осъзнавайки това, сякаш чуваме в главата си думите на Христос, видял Иуда, идващ заедно с войниците: „Приятелю, за какво си дошъл?”

И наистина, защо сме дошли днес на Литургия, в деня на установяване на най-великото Тайнство на Църквата? Ние сме дошли, за да носим с Господа Неговия Кръст; след това с искрено движение на сърцата си да избършем Кръвта Му; после, отрекли се заедно с Иуда и Петър, в края на краищата да изберем пътя на Петър, нека осъзнали собственото си малодушие, мъжествено да се изправим. Ние сме тук, припомняйки си Тайната вечеря, да приемем в себе си Бога и посредством това да се намерим.

Така че нека именно тази мисъ да обземат днес нашия разум, та осъзнали съучастието ни в най-великия Божествен план след няколко минути да можем достойно да пристъпим към Чашата. И след това, като се приобщим с Тялото и Кръвта Христови, да можем с лекота да отличаваме вечното от преходното, важното от незначителното, неизменното от нетрайното. Амин.

Превод: Иконом Йоан Крамихалев