ИЗНАСЯНЕ НА ПЛАЩАНИЦАТА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Непостижимо е за човешкото сърце, непостижимо е за вярващото човешко сърце да приеме, да осъзнае това, което сега ние с вас възпоменаваме.

Богочовекът е мъртъв! Бог е в гроба! Бог е умрял!

Как да почувстваме и осъзнаем това? Какви са имената Божии? – Бог е Любов. Бог е Добро. Бог е Красота.

Как да разберем, че Любовта е умряла? – А нима в нашия живот много често не ни се струва така? Нима не ни се струва, че няма любов в човешките сърца? Нима не чувстваме, че любовта в нашата душа е умряла, че ние не обичаме даже най-близките си, че у нас няма състрадание и милосърдие? Нима не виждаме, че в света цари жестокост, злоба и насилие? И нима това не означава, че любовта е умряла?

Къде е Царството на Любовта, за което е проповядвал Господ? Къде ще го видим в ежедневния живот? Къде ще видим Царството на Доброто, когато не виждаме ни добри отношения, ни добри подбуди и в своята душа нямаме добри сили? – Нима това не означава, че Бог е умрял в нашия живот?

Къде е царстващата Красота, когато наоколо виждаме безобразие, когато виждаме, че всичко не се благоустроява, а, обратното, се разваля?

Къде царства Мъдростта Божия, когато виждаме как в безумието си човек сам разрушава своя живот? – Нима това не значи, че Бог е умрял?

Усещането, че в живота няма Божия сила и няма Божия правда, така или иначе, е посещавало всеки човек. Това е страшно да се преживее. С това е тежко да се бориш. С това отчаяние, понякога, нямаме никакви сили да се справим. А наоколо всички така и говорят: „Няма никакъв Бог! Затова всичко в света е така”.

И ето сега ние възпоменаваме този ужасен, трагичен момент, когато умрелият Богочовек е снет от Кръста и положен в гроб.

Учениците се разбягали от страх. – Може би, те също решили, че Бог е умрял и че в живота няма Бог?

В отчаянието си всички тези, които приветствали по-рано Христос и се надявали, че Христос е техният Спасител, се разотишли. Само двама тайни ученици намерили в себе си мъжество да отдадат последен дълг на Този, към Когото те по-рано се бояли и да се приближат, и само през нощта тайно идвали да послушат мъдрите Му слова. Те дръзнали, и отишли при управителя, и получили разрешение, и снели мъртвото Тяло, и Го положили в гроб.

И ето, ние сега стоим пред умрелия Спасител. – Какво значи това за нас?

Господ ни призовава да се взрем душите си и да видим какво има в нашите сърца. Какво е за нас нашата вяра в Него – нашия Господ? Какво значи тя за нас? Не се ли намираме и ние в отчаяние от живота, и не считаме ли и не, че всичко добро е умряло в този свят, и Бог повече не царува в него? Или ще намерим в душите си мъжество да отворим душите си за Този, Който видимо е умрял, за да се съедини с нас греховно умиращите от нашето малодушие, безверие, от нашия грях, да се съедини, за да бъде заедно с нас в нашата духовна смърт, та после и нас да възкреси?

Колко искаме да се надяваме! Как желаем да вярваме! Как желаем да обичаме! – Да се преклоним пред Живоносния Гроб на Спасителя и да изпросим от Него духовни сили, за да бъде Той заедно с нас, за да не Го прогонваме, за да не се отвръщаме от Него, за да не си тръгнем от Него, умрелия, помислили, че Той е умрял завинаги, – така, както, може би, помислили мнозина, разотишли се и разбягали се от гроба.

Не! Ние макар и да виждаме царството на злото в този свят, знаем, че Бог е умрял, за да се съедини с нас, духовно умиращите, и да ни възкреси.

Да се поклоним на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Който ни вдъхва несъкрушима надежда за нашето спасение и за победа над смъртта. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев