ТВЪРДОСТ И РАЗУМ. Празникът на славните и всехвални първовърховни апостоли Петър и Павел

Версия за печат

През църковната година има четири поста, за всеки сезон от годината. Те предшестват важни празници. Рождественският пост предваря Рождество Христово, Великият пост ни подготвя за Светлата Пасха, Богородичният – за Успението на Пресвета Богородица, а Петровият пост е вестител на празника в чест на светите славни и всехвални апостоли Петър и Павел. Обаче този празник не е от дванадесетте най-почитани от Църквата. Защо преди него са установени особените дни на поста? Какво са сторили тези двама човеци, с какво са се удостоили с такава особена почит?

Дървото е ценно със своите плодове, а човек – с делата си. Именно за своите добри дела Петър и Павел са получили признание и любов. Те отдавна са на Небесата със своя Учител, но техните дела продължават да живеят и проповядват за тях.

В стихирата на празника ние слушаме: „Дал си крепило на Твоята Църква, Господи, Петрова твърдост и Павлов разум”. Петрова твърдост – това е неговата твърдост във вярата, непоколебимо доверие към Господа и сила на духа, която му позволила да премине през злото, нападащо го от всички страни, но той останал верен на Учителя. Единственият меч, единственото средство за защита, което той използвал, била правдата. Във вярата той бил твърд като камък и името му така и се превежда – „камък”.

А Павлов разум – това е неговата мъдрост, която привлякла след себе си множество хора още докато апостолът бил жив, и досега пробужда сърцата, четящи неговите послания, досега неговите думи са храна за душите и умовете човешки. Апостолът притежавал удивителен дар: да излага дълбоки мисли просто, може да ги препрочиташ нееднократно и всеки път да откриваш за себе си нещо ново.

Но има още нещо много важно, на което ни учат първовърховните апостоли – техният личен пример за покаяние. Всеки имал свой товар от грехове. Апостол Павел бил яростен гонител на християните, но срещата с Иисус го изменила коренно. Той осъзнал какво зло е вършел и, разкаял се, станал съвършено друг човек – пламенен проповедник на Христа.

Апостол Петър пък трижди се отрекъл от Христа, изплашен за своя живот, човешките слабости взели над нето връх. Кой от нас макар веднъж не се е поддавал на своите слабости? Всички ние сме им подвластни, и земният живот е борба с нашите пороци и малодушие. Но Господ ни е дал нам велик дар – покаянието, благодарение на него всичко може да се измени, изправи и да стане по-добре! Една добра постъпка е вече крачка напред към Господа в Царството Небесно! Всеки път, вършейки богоугодно дело, ние се придвижваме по-близко до Бога! Не е важно какъв си бил, а е важно какъв си станал. Апостолите Петър и Павел са жив пример за това. И макар не на всеки от нас е дадено да има такава твърдост на духа и такава мъдрост каквато имали те, но ние сме длъжни да се стараем да придобиваме такова покаяние, каквото принесли апостолите Христови Петър и Павел.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев