СЛОВО ЗА ВЕЛИКИ ПЕТЪК - вечерта

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Прот. Валентин Свенцицки

“А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф… като взе тялото, обви Го в чиста плащеница и Го положи в новия си гроб”/Мат.27:57,59/.

 

Братя и сестри!

Свети апостол Павел казва, че Иисус искаше да ни бъде подобен във всичко, освен в греха. Дори в погребението си Иисус е един от нас. “Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват”/Иоан 19:40/ - свидетелства св. Иоан Богослов.

Днес ние стоим мислено пред гроба на нашия Господ Иисус Христос.

Може ли да изрази човешкото слово всичко това, което изпитва всеки от нас в този велик, и страшен, и славен час!

Кой от нас не е стоял пред гроба на близки и любими хора? Какво изпитваме ние тогава? – Чувства на жалост и срам.

Пред нас преминава  и по-точно отново преживяваме целия преживян заедно с починалия живот и изпитваме нетърпима жалост.

А заедно с това ни обхваща срам за всяка рязка дума, която сме му казали, за всяко зло чувство, което сме изпитвали към него.

И ако би станал този умрял човек, с каква любов, с каква ласка тогава бихме го заобиколили.

И все по-срамни и все по-тежки стават тези спомени за живота на този, който лежи в гроба.

Днес ние си спомняме всички събития от земния живот на нашия Господ Иисус Христос.     

И виждаме Сина Божи в яслите, помним бягството на Божията Майка с обручника Иосиф, за да спаси Младенеца от искащия да Го убие цар Ирод.

Виждаме Го дванадесетгодишен как поучава в храма.

Влизаме в Кана Галилейска, където Господ извършил първото Си чудо, за да благослови човешката радост.

И след това пред нас застават всички милости и щедрости Божии: как Той изцелявал болни, как прощавал на грешниците, как искал да спаси погиващите човешки души, как показал любовта Си към човека, към света, лежащ в зло.

Спомняме си и Тайната вечеря, когато Господ умил нозете на Своите ученици.

И нататък не искаме да си спомняме, но незаличимо стои в паметта ни как се намерил от дванадесетте възлюбени Негови ученици един, който Го предал.

Как завели Спасителя в двора на преторията, как Го били с тръстика по главата, как Му сплели венец от тръни и Му облякли за присмех царска багреница, закривали Му лицето, удряли Му плесници, и издевателски питали:”Познай кой те удари?”

И как Го осъдили на разпятие. И как разпънали пречистото Му Тяло на кръста и забили гвоздеи в ръцете и краката Му.

И как издигнали този Кръст. И как не се намерила жалост в човешките сърца даже тогава, и как Го хулили, надсмивали се, издевателствали над Него, над висящия на Кръста наш Изкупител, даващ ни любов, милост, благост, опрощение.

И не можем да не си спомним Неговата грижа за Майка Си, когато Той от кръста казал на Иоан:”Ето твоята Майка” и на Божията Майка:”Ето твоя син”.

И как се молил за разпъващите Го. И спомняме си как земята се разтресла, как Силите Небесни се разколебали, как слънцето помръкнало, как се ужасила Вселената от стореното от човека над Неговия Бог!

Всичко си спомняме днес, и така както при гроба на близките ни хора, днес се ужасяваме и се срамуваме какво ние сме направили с Христос, как сме Го обидили, как сме Го огорчили, как сме Му причинили болка с нашия греховен живот.

И в сърцата ни се ражда същото чувство, което изпитваме пред гробовете на близки нам хора и което ни заставя да мислим:

“Ако той би станал, аз никога не бих го нагрубил, никога не бих го излъгал, аз няма никога повече да се отнасям с него така, както когато той беше с мен”.

Но нали Господ Иисус Христос е с нас!

Той е станал от гроба!

И ако ние сме искрени, със сълзи да си спомним нашите грехове пред Него, за да можем другояче да живеем с Христос! Амин.