В името на Отца и Сина и Светия Дух! „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов” Тези думи днес чухме, когато бе прочетен откъса от Посланието на апостол Павел до Ефесяни (Еф. 4:7-13). В същото послание намираме и други думи: „По благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали” (Еф. 2:8-9).
Какво ли иска да ни преподаде апостол Павел от това откровение, което получил от Самия Господ и Спасител? Той ни преподава, че човек се спасява не със своята сила, не със своята праведност и даже не със своите добри дела, а изключително със силата на Божията благодат.
Благодатта – това е Божествената енергия и само тя може да приближи човека към Бога Каквито и да е сили да напряга човек, той е обременен с грехове и не е в състояние, даже въпреки покаянието, да се приближи към Божествената слава, още повече да влезе в Божественото Царство, т. е. да придобие спасение. Затова всеки трябва да помни: ние се спасяваме не със своите дела, защото те са нищожно малки, даже ако ни се струват значителни, а само с благодатта Божия.
Господ излива Своята благодат върху хората, но всеки има възможност да приеме тази благодат или да я отхвърли. Ето тук и трябва да си припомним за добрите дела. Човек нали върши истински добри дела не по заповед, не поради нечие изискване и даже не по нечия молба, макар и молбата понякога присъстват. Решаващ фактор е желанието на самия човека да направи добро дело, за помогне на другия. И когато вършим добри дела, откриваме за себе си Божествената благодат.
„В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха” (Прем. 1:4), учи ни Свещеното Писание. А какво представлява лукавата душа? Това е човешка душа, която е изпълнена със зло, която не е навикнала да върши добри дела, за която добродетелта е нещо абсолютно непознато. В нея не може да влезе премъдростта Божия, а заедно с премъдростта – и спасението.
От силата на Божията благодат зависи човешкият път, но нали човек сам върви по този път, благодатта не го води за ръчичка. Бог не определя нашите постъпки, ние сами избираме своя житейски път. А на този път, който изначално може да бъде много правилен, удобен, ние сами си издигаме препятствия – остри завои, страшни стръмнини, пропасти, множество други обстоятелства, които могат да ни погубят. Не Бог създава тези препятствия – ние сами си ги създаваме, а за да ги преодолеем, никакви наши сили не достигат. Всички изправяния на кривините на нашия житейски път може да станат само със силата на Божествената благодат. Ето защо е и казано: по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас; не е от добрите ви дела, за да не би някой да се похвали..
Днес ние сме научени на това, че благодатта Божия ни спасява. Поради любовта Божия Божествената енергия се докосва до нас, помага ни два преминем през всички препятствия на житейския ни път и да придобием спасение. Единственото, което е нужно да правим, единственото, което от нас зависи,е това да не поставяме преграда между действието на Божията благодат и нашата душа, нашето сърце. А прегради ние поставям много умело, поддавайки се на съблазни, когато, например, започваме да размишляваме, а има ли Бог или не. Но отричайки се от Бога, ние се отричаме от Неговата благодат. Затова забележителните думи от Посланието на апостола Павел до Ефесяни за това, че благодатта е дар Божи и именно този дар ни спасява, са, може би, едни от най-важните в Новия Завет. Те ни помагат да разберем какво ни спасява и, от какво лишили се, ние завинаги се лишаваме от надежда за спасение.
Да ни помага Господ – чрез нашата вяра и особено чрез вярата, подкрепяна от молитвата и особено чрез вярата, подкрепяна от добри дела! Чрез всичко това ние можем да привлечем към себе си силата на Божествената благодат и с тази сила да придобием спасение. Да ни помага Господ по нашия житейски път да го изминем без крушения, без нещастни случаи, отнемащи духовното здраве, а понякога погубващи духовния живот. И нека Божията благодат присъства с всички нас, изцелявайки нашите души и укрепявайки нашите стъпки по пътя на спасението. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев