ПРОПОВЕД НА МЕСОПУСТНА СЪБОТА

Версия за печат

Много често, скъпи братя и сестри, става така, че когато с нас се разделят наши близки, ние скърбим, молим се за тях, а после след известно време усещаме нашата вина пред тях за това, че не сме постъпвали с тях така, както е трябвало, че не сме проявявали към тях нужните грижи, не сме се отличавали с търпение по отношение на тях и смятаме, че е трябвало по иначе да говорим с тях, да сме проявявали повече търпение, снизхождение. Това чувство за вина дотолкова завладява душата, че човек и не знае какво да прави. Престарелите хора имат свои недостатъци и ние негодуваме, намираме се в състояние на нервна възбуда, чувствата ни не са спокойни. Ние не можем обективно да съдим нито за нашето поведение, нито за нашите постъпки, за нашето отношение към тези наши ближни. А когато след известно време, след като се разделим с нашите близки, започваме да размишляваме и мислим, че действително, би трябвало по друг начин да постъпваме с нашите ближни. И ето това чувство за вина поглъща понякога дотолкова човека, че той не вижда изход от това положение. Разбира се, в такива случаи трябва само усилено да се молим, но това не е достатъчно, защото, както казва свети Йоан Златоуст, необходимо е, за да загладим чувството за вина, да се стремим да вършим дела на милосърдие за нашите починали ближни, заради тях да вършим дела на милосърдие, защото около нас има много хора, които се нуждаят от такава помощ - ето и престарелите, и болните. Ето по отношение на тях трябва да проявим това, което не сме успели да проявим към нашите ближни, и, по такъв начин, както казва свети Йоан Златоуст, от това има голяма полза за душите на тези, които са се преселили от нас в другия свят. И не само за тях е ползата, но и за нас самите, защото делата на добротворство свидетелстват, че ние, в някаква степен, подражаваме на Божието човеколюбие, и, освен това, делата на милосърдие лекуват ето тези наши рани, които са от това, че ние прекомерно мислим за своята вина пред нашите близки. Вместо отвлечено да разсъждаваме какво не сме направили така, както трябва, трябва да се занимаваме с дела на милосърдие, за да се удостоим с Божията милост, защото, както Господ е казал, „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев