СЛОВО В НЕДЕЛЯ ВТОРА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Eпископ Игнатий (Пунин)

Скъпи братя и сестри! Поздравявам ви с деня на всички светии, просияли по нашите земи. Сега ние отново и отново прославяме паметта на нашите земляци, на нашите предци. Имената на някои от тях са и прославени, някои – знае само Господ, но всички те пребивават в славата Божия, възнасяйки молитви за всички нас. Човешката памет е кратка, понякога ние не помним биографията даже на нашите собствени роднини, но вечен е Бог и вечна е славата на светиите в Царството Небесно.


Светите подвижници са такива като нас, хора на различна възраст, различно социално положение, влезли по различно време в живота на Църквата. Често казват, че светиите се раждат, че те особено изпъкват още от детството. Това съвсем не е така. Главното, което ги обединява е крепката вяра, живота във вярност на Бога.


В минути на съмнения, съблазни, отчаяние не трябва да съмняваме в Божия промисъл. Нашите предци ни дават в това пример: те били силни духом, те вървели по житейския път с крепка вяра в Божията помощ. Вярата им давала сили да последват първите християнски мъченици, по думите на апостол Павел от Посланието до Евреите, които „ „бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;… други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти” (Евр.11:35-38). Такова свидетелство за вярата би послужило за външните за вразумление и спасение. А ние, знаейки житията на светите, подвизаващи се именно по нашите земи, да се постараем да вървим по техния път. Понякога изглежда, че това е невъобразимо трудно – но с вяра в Бога всичко е възможно.


Днес, когато много трудности и съблазни в този свят ни връхлитат, когато сърцата ни се колебаят, когато наоколо има ропот и осъждане – ние отново трябва да размишляваме за подвига на нашите велики предци. Техен житейски принцип бил да помагат на ближните без осъждане; и сега, когато виждаме човек в трудни обстоятелства, нужно е да се стремим, следвайки нашите подвижници да изпълняваме закона Христов: „Възлюби Господа Бога твоего с всичкото си сърце… възлюби ближния си като самия себе си” (Мат. 22:37,39). Никакви особени философски разсъждения – само любов лежи в основата на християнския живот, любовта побеждава всяка неправда и злоба. Любовта няма граници – само е нужно да отворим широко сърцето си, вървейки по пътя на любовта към ближния. Тогава и всички събития от житията на светиите ще станат за нас реален пътеводител. Понеже с любовта към Бога и ближния се придобиват всички големи добродетели. Господ ни помага да съхраняваме своята душа в света, да се приближаваме към подобието Божие, заложено в нас отначало. Да даде Бог по молитвите на всички светии, просияли по нашите земи, Господ да пазил нас и цялата ни страна в единството на крепката вяра. Нека бъдем предани на Бога, нека носим светлината на вярата на своите роднини и ближни, без стеснения свидетелствайки за любовта към Бога и ближните. Амин.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 

www.eparchiya-viborg.ru

Източник: 
www.eparchiya-viborg.ru