
В неделя преди Въздвижение ние слушаме словото Христово, възвестяващо ни тайната на Кръста. „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето”, казва Господ. Христос слязъл от небесата, за да ни възвести Божията истина. За да донесе на земята тази Божия любов към човека, която била явена в Предвечния Съвет и да възнесе на небето с тази любов нас.
Тази Любов пребивавала с хората и умряла за тях и се завърнала към Славата на Небесния Отец. И тази Слава сега принадлежи на всички, които се покланят на Кръста, на който била разпната Любовта. Кръстът Христов ни открива истината, че целия наш живот земният и вечният, трябва да бъде само непрестанно благодарение на Бога. Но как да измерим дълбочината на Любовта, без да сме измерили дълбочината на злото? Със Своя Кръст Христос влиза във всички потоци на нашата окаляност и кръв. Злото, присъстващо на всяко място и по всяко време в света, се концентрирало на Велики Петък, в часа на тъмнината на Голгота. Той ни е изкупил от всяко зло, от всеки грях, от всяка клетва. Той е заплатил със живота и смъртта Си, за да ни увери в това. Никой не може да се нарече християнин, докато не повярва в това. Христос бил Единороден Син Божи и Слово Божие и това Го е съединило с Отца. И Той е бил Син Човечески, и това Го е съединило с нас. Съединило до смърт Кръстна. Отсега промисълът Божи се открива само чрез Кръста и смисълът на живота на всеки от нас и на целия човешки род се заключава в това да влезем в Кръстната радост на Своя Господ. Колкото повече се издига змията и колкото по-яростно беснее злото, толкова по-осезаема за верните става силата на Кръста Господен. Ние ще се покланяме на Кръста Христов, защото във всичко, което става днес с нас „чрез ръцете на беззаконните” да узнаваме благословящата Ръка, Която допуснала тези изпитания. Но така ги е допуснала, че да ни докосне с благословение, и както някога на апостол Тома, да покаже Своите ръце, пронизани от гвоздеите на нашите грехове. И отново да чуем Гласът Господен: „Виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ”.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев