КОГАТО ПОВЕЧЕ НЯМА НАДЕЖДА: ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА СИНА НА ВДОВИЦАТА

Версия за печат

Има няколко момента, на които е добре да се спрем. Първият е, че Господ се обръща към нещастната жена с думи на утешение, той ѝ казва: „Не плачи”. Ние често се опитваме да помогнем на хора, които се намират в сложна житейска ситуация, стараем се да ги ободрим, подкрепим. Но по-далеч от благородните и красиви дума не отиваме.

След тези кратки думи Спасителят се докосва до одъра, процесията спира, хората разбират, че става нещо необичайно, защото нито един уважаващ себе си юдей не би искал да се докосне до одъра с лежащия труп, за да не се оскверни, и ето Спасителят казва на юношата с властен глас: „Тебе думам, стани!”

Не е имало в историята на Ветхия Завет подобни ситуации човек със своята власт, със своето слово да възкреси умрял. Юношата се изправя и започва да говори. Както разказва по-нататък евангелистът, голям страх обзел всички, всички славели Бога и благодарели за това, че е въздигнал велик пророк.

Какъв извод следва да направим от днешното евангелско четиво? Изводът е много прост – Господ е особено близък до нас не тогава, когато ни е комфортно, не тогава, когато в нашия живот, най-общо казано, нямаме остра нужда от Неговото активно участие. А именно тогава, когато, изглежда че е станало непоправимото, когато човек в своята житейска история попада в задънена улица и разбира, че като цяло изход, по принцип, не може да има.

И в този момент, когато душата се отваря и става способна да приеме Божието действие, в същия този момент идва Господ, изменя ситуацията по такъв начин, че понякога ни е трудно да си представим това.

Великите светци са благодарели на Бога, когато ги спохождали скърби и напасти. Те виждали в тези привидно ненужни и излишни проблеми велика милост и посещение Божие. Те разбирали, че с това Бог отговаря на техните просби за укрепване във вярата, за усилване на молитвата

Иска ми се да пожелая на всеки от нас във всяка крайно остра и тежка ситуация, да си припомняме за наинската вдовица, за човека, който, като че ли някога загубил най-главната надежда в живота си, но загубил не само отново я придобил, но и получил безценния дар на вярата в Христа.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев