ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА СВЕТИТЕ ПРАОТЦИ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

В днешното евангелско четиво (Лк. 14:16-24) се разказва за това как някой си господар решил да устрои вечерна трапеза. Той започнал да кани хора и ето отиват при един от тях слугите и казват: господарят устройва вечеря, кани избрани и ти си в това число. А човекът отговаря: „Отпишете ме, днес имам толкова важна работа – купих земя, трябва да отида да я нагледам”. И не отишъл на вечерята. Отиват при друг, казват му същото. Но поканеният отговаря: „Не мога, купих пет чифта волове, трябва да отида да ги изпробвам – отпишете ме”. Отиват при трети, но и той казват: „Съвсем не мога – ожених се, сами разбирате какво е това, къде да ходя? Отпишете ме”.

За какво става тук дума? Господ ни учи на най-главното: никаква земя, никакъв парцел, никакви волове, сиреч автомобили, и даже никакви семейни дела не трябва да бъдат причина, за да не стъпим в Божия храм. А защо е така? Понеже ако започваме неделния ден с храма и се молим на Господа, тогава Той е с нас; и ако главната цел на човека е молитвата и живот с Бога, всичко останало ще се придаде.

Ето тази проста истина и дълбината на тази божествена мъдрост може да почувства само този, който постъпва в съответствие с нея. А ако не стъпваш в храма, ако не вършиш добри дела, тогава не ще има нито опит, нито разбиране, нито съответстващи преживявания. Нали, за да почувстваш радост от вършене на добро, радост от молитвата в храма Божи, нужно е да имаш този опит – да посещаваш Божия храм, да вършиш добри дела. Тогава и с воловете ще е наред, и със земята, и с жената. Ако построиш такава система от ценности и такава система от приоритети, – защото всичко това съответства на Божествения замисъл, – тогава и всичко останало ще застане на мястото си.

Господ да помага на всички нас да живеем именно така, а не иначе. Да ни помага Господ, въпреки суетата на съвременния живот в големия град, винаги да помним, че неделята е ден Божи и да започваме всяко дело с молитви. Поставете си тази минимална задача и още тогава живот ще се измени. А който не може да стои по време на цялата Литургия – е, нека се помоли, да запали свещичка, за своите грехове да се посъкруши, да постави пред Господа някакви въпроси: „Ето вчера се поскарахме със съпругата, Господи, какво да правя, как да постъпя сега?” Или с децата нещо не е наред – „помогни, вразуми”. И ако така започне неделният ден, тогава, повярвайте ми, ще се измени и личният, и семейният, и общественият, и, не ще се побоя да кажа, животът в държавата.

Нека Господ по милостта Си да помогне на всеки от нас да намери правилния вектор в живота, да помогне на всеки от нас разумно и спасително за душата и тялото да построи житейските си приоритети. И да ни помага винаги и при всички обстоятелства да запазим искрена вяра в нашия любящ Отец, Всемогъщия Бог, в Чиято десница е целият ни живот, ида бъдем винаги с Него, та от Неговата благодатна сила да станем силни и способни да преодоляваме трудностите по нашия житейски път. Амин.

 

 

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

 

Източник: 
www.patriarchia.ru