РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

Версия за печат

В тази свята нощ на Рождеството, ние сме призвани да станем, да отидем във Витлеем и да се поклоним на Бога. Заради нас Той умалил Себе Си, приел образ на раб (Филип. 2:7), станал човек.

При кого още да отидем? Нашият живот така непоправимо се е изменил. Изглежда, че не е останало нищо надеждно, устойчиво, правдиво.

Помните, някога апостол Петър, от името на всички ученици възкликнал: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот“ (Ин. 6:68).

Във Витлеемската пещера още няма думи за вечен живот. Но ние ще намерим самия Христос.

В пещерата е тъмно, студено, от дъха на животните се издига пара. Те са притихнали, хрускат слама, а Младенецът спи, положен в ясли. Така е било някога в околностите на Витлеем. От съзнанието за това, от самото съзерцаване на тази картина, в нашето сърце оживяват надежда и радост, а в душата се възцарява мир.

Спасителят е казал в последната беседа с учениците: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Ин.14, 27).

Действително, не така както светът… И ако се оставим да бъдем увлечени дори и малко от стихиите на света, в този външен кръговрат ще загубим самите себе си. И ще загубим способността да слушаме Христос. А Той ни казва: „Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Ин.14, 27).

Нека Христовият мир да пребъдва във вас.

Нека Рождество Христово, този празник на Светлината, да укрепи всички нас в нашия живот, в служението, в молитвата. Любовта е по-силна от злобата, по-силна от смъртта. Бог е с нас и Той няма да отстъпи от нас.

Честито Рождество Христово!