СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА ПЪРВОМЪЧЕНИКА И АРХИДЯКОН СТЕФАН

Версия за печат

Днес е третиятден на празника Рождество Христово. В този ден ние възпоменаваме едно от първите ярки престъпления, извършени след Възкресението на Христос, а за нас това е празник. Интересно защо? Престъплението е, че един добър човек, млад, интелигентен, уважаван човек в град Йерусалим, чието име било Стефан, бил убит и го убили не просто тихо през нощта, но през деня, публично. Вързали му ръцете, хвърлили го на земята и го замеряли отдалеч с камъни, докато тридесетият, петдесетият или стотният камък го ударил и прекъснал връзката му с живота, а душата му се възнесла на небето.

Стефан бил първомъченик за Христа. Той бил ученик Христов, един от тези, които следвайки апостолите, вървял след Христос. Той възприемал с цялото си сърце всичко, което учил и вършил Иисус Христос. Стефан бил избран за помощник на апостолите - за дякон. Той бил много искрен, умен човек, който обичал Христа. Обичал хората и те му се доверявали. Заради тази любов той бил поставен да следи и да раздава пожертвования на нуждаещите се.

И ето върху него решили да излеят своята злоба иудеите. Те се страхували да сторят това на апостолите – твърде висок бил техният авторитет. Те съдели първомъченика Стефан, но не можели да слушат неговата проповед – тя изгаряла ушите им и те започнали да го бият и убили.

Какво най-важно може да се каже за архидякон Стефан? Когато той лежал на земята и към него летели камъни плакал ли той за нещо? Проклинал ли своите убийци? Казвал ли: „Моята кръв да падне върху вас, върху вашите деца?“ Не. Той се обръщал към Христос, Когото виждал и казвал: „Господи, не им зачитай за грях това, което те сега правят“. Той изпитвал любов. Той познал какво представлява Божествената любов. И той обичал, както Бог, всеки човек – и този, когото нахранвал, и този, който идвал да слуша неговата проповед. И когато го пребивали с камъни, той обичал всеки, който хвърлял по него камъни. С любов се отнасял и се молил Господ да им прости, да ги вразуми и да не им зачита греха.

Би ми се искало в този ден на Рождество Христово, когато честваме паметта на първомъченика архидякон Стефан, да пожелая да се научим на Божията любов. Да се научим да не хвърляме камъни, а да възнасяме молитви за хората – и за тези, които ни обичат, и за тези, които ни ненавиждат.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев