ПРОПОВЕД НА МЕСОПУСТНА СЪБОТА

Версия за печат

„Спомни си, Господи, като благ за Твоите раби и прости им онова, което в живота си са съгрешили, защото никой не е безгрешен освен Тебе, Който можеш и на умрелите да дариш покой” (последование на опелото).

С такива думи, възлюблени в Христа братя и сестри, се моли днес Светата Църква, извършвайки специално установеното от нея възпоменание за починали отци и братя наши.

И нас с вас Господ ни е сподобил сега заедно с Цър­квата да възнасяме своите молитви за умрелите, да споменаваме скъпите за всеки от нас имена на своите починали роднини и познати.

Молейки се за умрелите, ние просим Господ да им про­сти греховете – волни и неволни, Господ да не ги лишава от Своята милост, да ги всели там, където се поко­ят праведните.

Но угодни ли са на Бога нашите молитви? Как да се надяваме на нашите жертви, когато те са нечисти, как да се уповаваме на нашите молитви, когато не умеем както трябва да се молим?

Ние знаем, че Господ ще послуша праведните, защото в Словото Божие е казано: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника”.

А как ние, самите, бидейки грешници, като не умеем да умо­ляваме Господа за опрощение на нашите собствени съгрешения, искаме ой да прости греховете на другите? Къде е основанието за такова дръзновение? Имаме ли ние право, бидейки грешни, да се молим за другите, а ако имаме, тогава ще чуе ли Господ нашите молитви?

Отговор на тези въпроси ни дава Светата Църква, не­престанно възнасяща молитви за своите духовни чада не само живи, но и умрели.

И Светата Църква ни посочва това основание в думите на Самия Господ, нашия Спасител, Който дошъл на земята и страдал, за да спаси греш­ниците. Именно Той ни е заповядал: „Молете се един за друг” – т. е. молете се за всички хора, в това число и за починалите, защото пред Бога „Всички са живи”.

Като основание за нашата молитва служи твърдата вяра в безсмъртието на нашата душа и в задгробния живот, в това, че смъртта на човека не е край на неговия живот, а само начало на другия, вечен живот.

Основание за нашата молитва е безпределната любов към нашите близки.

Всичко се изменя, всичко преминава, тлее, забравя се, но истинската любов е вечна както вечен и неизменен е истинският Бог.

Как ще забрави майката своя умрял син? Кой ще замени на децата тяхната починала майка? И би ли имало блаженство, ако Господ заради незлобливите младенци не бе простил греховете на техните родители, ако заради сълзите на майките не бе изкупил греховете на чадата им?

Но непостижимият Промисъл, подготвяйки света за веч­ното благо, дава прошка на съгрешенията на починалите преди векове. Приема моленията за починалите и от грешни хора.

Възлюблени в Христа братя и сестри! Нека тези думи окрилят и нас с надеждата, че и нашите молитви и милостини, и нашите сълзи и въздишки Милосърдния Господ ще приеме в облекчение участта на душите на починалите отци и братя наши.

Нека знаем, че свято пред Бога и свещено пред хората е всичко това, което правим за умрелите от нашата чиста и свята любов към тях. Свята и скъпа е частицата, извадена от просфората с възпоменание за починалия, защото тя се пус­ка в Чашата с молитвата църковна: „измий, Господи, греховете на тези, които бяха споменати тук с Твоята Честна Кръв, по молитвите на Твоите светии”. Скъпо е всяко добро дело, направено в тяхно име. Затова да възнесем и сега своите горещи молитви към Бога за прошка на греховете на нашите покойници с твърда вяра, че Милосърдният Господ, казал: „Каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя” (Ин. 14:13), ще им прости съгрешенията, „като ги причисли към праведните, защото е благ и човеколюбец”.

Молейки се за упокоение на умрелите, ние със същите тези молит­ви подготвяме и себе си за вечния покой. Помагайки с мо­литви умрелите да постигнат вечно спасение, ние с това и сами се спасяваме. Просим опрощение за греховете им и сами чрез това се очистваме от греховете. Умоляваш Господа за поми­лване на ближния, а Господ помилва за това и тебе.

И колкото повече се молим и грижим за спасението на другите, толкова повече стават нашите застъпници пред Бога.

Боже Премилостивий, Успокояващ в дни на скър­би нас, призоваващите Те, упокой със светиите и душите на починалите Твои раби.

Когато благовонният тамян се поставя върху горещите въглени, тогава благовонието излиза от кадилницата и навсякъде се разпространява. Така и когато ние от горещо сърце принасяме на Бога моления и жертви за себе си и за другите, благодатта и милостта Божия непременно ще снизходят и върху нас, и върху тези, за които се молим.

Господи! Като не разчитаме на нашите жертви, просим от Тебе, и като не се надяваме на молитвата, ние Те умоляваме,, защото нашите жертви са нечисти и да се молим ние не умеем, но уповавайки се на Твоята безкрайна милост, Те призоваваме и към Твоето безпределно човеколюбие се обръщаме: „Упокой със светиите, Христе, душите на Твоите раби” заради молитвите за тях на Светата Твоя Църква. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев