В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днес на богослужението чухме разказа на евангелиста Лука за опрощението на грешницата или блудницата, в дома на Симон фарисея. По време на трапезата жената пристъпила към Господа и, „като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро“ (Лк. 7:38). В древния Израил по време на пировете с известни хора вратите на дома били оставяни отворени, за да могат да влязат всички желаещи. Ние виждаме, че новодошлата се държала необичайно: нейните разпуснати коси, сълзите и целуването нозете на Спасителя предизвикали смущение у околните. А стопанинът започнал да осъжда Иисус, казвайки в себе си: „да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница“ (Лк. 7:39). Господ пък, отговаряйки на съкровените мисли на Симон, проявява Своя пророчески дар и обяснява, че постъпката на жената е израз на нейната благодарност към Бога за опрощението на греховете ѝ.
Пример за най-силно покаяние и промяна на живота показала света Мария Египетска, чиято памет отбелязваме днес, в петата неделя на Великия пост. Съгласно житието, Мария в младостта си била блудница и дълго време водела порочен живот. Оказала се в Йерусалим на празника Въздвижение на Кръста, тя не смогнала да влезе в храма: тайнствена сила задържала жената, подтиквайки я да осъзнае своята греховност и недостойнство да пребивава на това свято място. Потресът от случилото се бил толкова голям, че Мария оставила света, оттеглила се в пустинята, прекарвайки 47 години в най-строго въздържание и непрестанна молитва. Нейният подвиг станал известен благодарение на монаха Зосима – единствения човек, който се е срещнал с нея. А житието на светицата било съставено в VI век от свети Софроний Йерусалимски и до днес се чете на православното богослужение в дните на Великия пост.
Историята на двете жени – на евангелската грешница и на Мария Египетска – разкриват силата и характера на Божията любов към човека. Господ всичко знае за всеки от нас и чака, наистина като баща, да се завърнем при Него, у дома, ако сме отишли далеко. Неговата любов е дотолкова грижовна и силна, че не оставя човека даже в най-голямото падение. Приведените истории – това са и примери за покаяние, които свидетелстват за действеността на опрощението на греховете и изменение на вътрешния живот. Не всички могат да подражават на големите подвижници, но всеки от нас може да помисли за изправление на живота си и да се моли за същото, тъй като даже малко усилие е способно да ни върне в обятията на Небесния Отец. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев